Приказка за Великденския заек

Етикети: понеделник, 29 април 2013 г. 18:45

Време е да се настройваме вече великденски. :) 
Имах намерение да кача една приказка, която обичам от детството си, но попаднах  на това миличко нещо, видимо правено с любов и желание и реших първо него да споделя. Пък и е информативно, макар и за чуждите обичаи. :)
При абонираните по имейл не знам дали ще се визуализират слайдовете. Ако не, ползвайте линка.


Публикувано от

0 коментара

Легенда за ягодите 2 (или за ноу-хауто на фармацевтичния бизнес)

Етикети: , 9:40

Ако се чудите къде е "Легенда за ягодите 1", значи сте пропуснали вчерашните обновления на албума "Честита Цветница с легенди за цветята" в страницата на блога във Фейсбук. Поднасянето на поздрави за този празник се превърна в олимпийски спорт и не успях да огрея навсякъде, за което моля да ме извините.
Днешната, също индианска, легенда се отличава с това, че дава отговор на въпроса на кого да се сърдите за световната конспирация с болестите, лекарствата и ваксините, ако изпитвате подобна необходимост. Ей на, индианците я били измислили. Даже се чудех дали не и е мястото в "Бизнес приказки", но там подобен край е невъзможен, поради което се намества тук. :)

В древни времена хората никога не боледували. Но дошъл ден, когато човечеството било нападнато от болести и епидемии. Нанабуджу чул горкия плач на хората. Когато този шум започнал да го дразни, създал лекарство, за да изцели нещастните.
Хората много се зарадвали. Те устроили за Нанабуджу пир, който продължил няколко седмици. Една вечер семейство от съседното село дошло също да моли за помощ и той дал и на тях от лекарството. На сутринта пристигнали от трето село, после от четвърто и това се проточило без край.
Скоро Нанабуджу съвсем загубил спокойствие и решил да си намери помощник. Изборът му паднал на Одемин - Доброто Сърце. Одемин приел лекарството и останал да отговаря за него, а Нанабуджу могъл да се оттегли, за да види какво се случва и в други части на света.
Одемин прилежно се трудел, раздавайки лекарството на нуждаещите се. Хората за благодарност му носели меки кожи и вкусна храна. Докато имало болни, Одемин не бил принуден да ходи на лов и даже да се прибира вкъщи, защото благодарните хора вършели за него всичко, което му било нужно. Но когато нямало повече болни?... Скоро Одемин започнал да праща болести на хората, за да получи заплатата си. Хората започнали да го избягват и сърцето му се ожесточило. Идвали при него само за лекарство. Просто така никой не искал да го види. Одемин се обидил и пратил болест на цяло семейство. После това му се сторило недостатъчно и пратил на цяло село. После решил да зарази наведнъж всички хора, но тогава се завърнал Нанабуджу. Той накарал Западния вятър да хване Одемин. Западния вятър го засмукал във вихър и го въртял дотогава, докато не се откъснали всички части на тялото му. Накрая от него останало само едно малко, пропито със злоба сърце, което също било на път да изчезне във вихъра. Но неочаквано в него се събудила добротата и Одемин помолил за пощада. Той умолявал Нанабуджу да му даде шанс да поправи стореното зло. Нанабуджу се съжалил над него и заповядал на Западния вятър да го пусне. Сърцето паднало на земята и се превърнало в горска ягода. И до ден днешен "сърцето на Одемин" остава най-малката, но и най-вкусна от ягодите.
Съхранявайки традицията на предците си, индианските майки плетат на децата си кошнички във формата на сърце. Първо майката, а като порасне - и детето, събират в кошничката предмети, които напомнят за извършените добрини и проявено мъжество. Когато дойде края на земния живот на човека и той поема на запад, по време погребалния обряд поставят тази кошничка до тялото му.

легенда на индианците анишинабе

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!


Публикувано от

0 коментара

Кралят и конските ябълки

Етикети: петък, 26 април 2013 г. 10:53



Този, който ме съди, който злослови за мен,
той е най-добрият ми благодетел.
Скъп ми е и го обичам повече от всички,
защото поема върху себе си всичките ми грехове
и ме очиства така, както прането измива мръсотията.

Свети Кабир

В свещената книга на сигхите се разказва за крал Ейджи такава история ...
Веднъж, докато кралят обикалял конюшните си, към него се доближил просяк и помолил за храна. Кралят бил угрижен и в лошо настроение и грубо се развикал:
– Защо никой не ме оставя да си свърша работата на спокойствие? Вечно някой нещо иска! Гладен си, така ли? Взимай тия конски ябълки тогава и яж!
И пъхнал няколко в ръцете на просяка. Той си тръгнал, без да отвърне нищо.
На следващата сутрин по време на медитация кралят видял купчинката ябълки, която дал на просяка. Тя се била увеличила няколко пъти.
Съдията му казал, че това, което е дал, му се връща многократно и сега трябва да изяде тези ябълки, предназначени за конете.
Кралят осъзнал какво е извършил и че сам се е поставил в затруднено положение. Отишъл да се посъветва със своя Учител как да излезе от него. Учителят отвърнал, че ако кралят стане жертва на злословие за известно време, тези, които говорят лошо за него, ще вземат част от ябълките.
Затова владетелят напълнил една прозрачна бутилка с оцветена вода, качил се в колесницата си и започнал да обикаля безцелно с нея из пазара, като демонстративно отпивал от "виното" пред гражданите. А те решили, че вместо да се грижи за държавните дела, той безсрамно се е отдал на порока и, естествено, започнали да го обсъждат.
При следващата медитация кралят видял, че повечето ябълки са изчезнали. И все пак били останали достатъчно, от които не знаел как да се отърве. Учителят му го посъветвал да иде при светеца, който живеел в околността, и да се опита да го провокира да каже нещо лошо за него. Ако успеел да постигне това с толкова свят човек, всички останали ябълки щели да се прехвърлят на него.
Кралят така и направил. Отишъл в обиталището на светеца и с часове се опитвал да го накара да изрече лоша или осъдителна дума, но напразно - онзи останал напълно невъзмутим.
– Такива важни неща ти говоря, – развикал се накрая кралят в безсилието си, – а ти само спиш! Няма ли да се събудиш и да кажеш нещо?
В отговор светецът леко го плеснал и рекъл:
– Май искаш да ям твоите ябълки, а?!
На владетеля не му оставало нищо друго, освен да яде сам плодовете от  делата си.

Не знам и аз колко ябълки ще изям, задето позволявам интригантството и злословията да ми повлияят емоционално, което си е форма на осъждане, независимо дали е гласна или безгласна. Но каквото си направим сами - това ни чака!


Публикувано от

0 коментара

Две притчи за китайския Настрадин Ходжа

Етикети: четвъртък, 25 април 2013 г. 9:12

Чжан Го е отшелник-даос, живял по времето на династията Тан. В Китай го почитат като един от осемте безсмъртни. Той яздел магарето си наобратно, досущ като добре познатия ни Настрадин Ходжа.

Веднъж го поканили в императорския дворец. Императорът бил любопитен да узнае защо мъдрецът язди магарето си наобратно. Когато Чжан Го пристигнал, владетелят наредил да поднесат на магарето като награда вино вместо вода. Отпивайки от виното, животното паднало на земята и се превърнало в хартиено магаре. Императорът бил поразен. Мъдрецът му обяснил, че в действителност това е хартиено магаре, което с магически похвати карал да изглежда като истинско. Виното го върнало в първоначалния му вид.
– Истината е нерушима, – казал мъдрецът, – а лъжата се проявява с времето.

Старецът винаги пътешествал из страната със своя барабан, направен от рибешка кожа, и пеел песен за философията на Дао. В песента се казвало, че хората са се заблудили в преследването на печалба, известност, чувства и желания и че това ги отдалечава от истинското им аз. Затова в много случаи, когато те мислят, че реализират напредък, на практика това се явява връщане назад. И за да им напомня за тази заблуда, той яздел магарето си наобратно.


Публикувано от

0 коментара

Разболя се и умря

Етикети: , , сряда, 24 април 2013 г. 8:46

от серията с персийските пословици и поговорки

Живял някога човек, който имал един-единствен син. Бащата и синът много се обичали, но не напразно казват "От смъртта никой не е избягал" - когато ударил часът, старецът, след като бил боледувал известно време, си тръгнал от този свят.
Синът бил дълбоко опечален от загубата на баща си. И в името на неговата памет не жалел пари да посреща всички, дошли да изкажат съболезнованията си. Купувал най-хубавите храни и напитки, а потокът от посетители не секвал. Всеки сядал и започвал да задава въпроси и за най-малките подробности от смъртта на баща му, като междувременно обилно се угощавал. И момчето не спирало да говори - за добротата на баща си, за болестта, за лекарствата, за лекаря, за деня на смъртта му. Когато приключел една тема, гостите прекъсвали угощението си, за да зададат нов въпрос и така дните на предания син се превърнали в нескончаем помен.
Един ден в дома дошъл стар приятел на баща му, за да види как е момчето след смъртта му. Като разбрал какво се случва, посъветвал младия човек да затвори най-сетне вратите на дома си и да помисли как да продължи живота си нататък. Защото, ако продължава по този начин, състоянието, натрупано от баща му, бързо ще свърши и нескончаемият поток от гости ще го докара до просешка тояга. Но младежът се засегнал. Той не искал да затваря вратите пред хора, които смятал че искрено тачат паметта на баща му и идват да изразят уважението си към него, като слушат истории за живота му.
– Е, добре! – въздъхнал бащиният му приятел. – Нека седнем, да разкажеш и на мен.
– Но ти прекрасно знаеш как почина татко, защо ти е да го слушаш пак?
– Искам да го чуя и от теб.
И те седнали на масата. Гостът започнал да се гощава. Ако синът на приятеля му замлъкнел за малко, задавал нов въпрос. Така изкарали една дълга вечер и когато най-сетне младият стопанин се пресегнал към масата, за да си вземе нещо за ядене, там не било останало нищо. Тогава прозрял правотата в думите на бащиния си приятел и се засрамил.
Гостът се надигнал да си ходи и на прощаване му казал:
– Занапред, ако те разпитват как си е отишъл баща ти, казвай просто: "Разболя се и умря". Така скоро ще спрат да идват за едната кьорсофра.

Оттогава започнали да казват "разболя се и умря", когато човек иска да се избави от излишни и празни приказки или отказва да е обект на комерсиално внимание.


Публикувано от

0 коментара

Препрограмиране

Етикети: вторник, 23 април 2013 г. 9:02

В Малайзия младият син в едно мюсюлманско семейство станал последовател на движението Харе Кришна. Семейството било потресено. И решили да се преборят с неговото вероотстъпничество, като го дадат в специална клиника, където съзнанието му да бъде обработено и препрограмирано. Но нито един метод не подействал - младежът нито се отклонил, нито се отрекъл от убежденията си. Като последна, отчаяна мярка решили да му изтрият паметта. И той забравил -  забравил кой е, откъде е, на колко е години. Единственото, което останало да повтаря било "Харе Кришна" ...

... Което не ви го разказвам в религиозен контекст, разбира се. :)

Публикувано от

0 коментара

Време е за ставане!

Етикети: понеделник, 22 април 2013 г. 8:00



Публикувано от

0 коментара

Вместо ечемик цяла нощ яде обещания

Етикети: , , събота, 20 април 2013 г. 19:17

Един суфий пътешествал от град на град на гърба на своето магаре. Една вечер спрял за почивка в един манастир. Като завързал магарето за яслата в обора, започвал да наръчва на слугата:
– Погрижи се за магарето – махни му седлото, среши му козината, намажи му раните, постели му слама ...
На всяка заръка слугата отговарял:
– Няма сила и могъщество, по-велики от тези на Аллаха!
Накрая успокоил стопанина на магарето с думите:
– Мое задължение е да се грижа за гостите на манастира и животните, на които те пристигат. Прекрасно знам как да върша това. Идете да почивате спокойно и не се тревожете за магарето!
Суфият това и направил, защото бил много изморен от пътя. Заспал веднага, но после започнали да му се явяват лоши сънища - как магарето му е разкъсано от вълци; после, че е паднало в яма. И в съня си разбрал, че слугата не се е погрижил за животното.
На сутринта, след като се събудил, отишъл право в яхъра и заварил слугата току-що да захваща да върши това, което трябвало да направи още вечерта.
Суфият тръгнал отново на път на гърба на гладното, изморено и измръзнало магаре. И нищо чудно, че то веднага започнало да се заваля и да пада. Насъбрали се хора да му помогнат да го вдигне и започнали да изказват различни предположения за състоянието на магарето. Един го дърпал за ушите; друг му гледал очите; трети - езика и зъбите; четвърти надигнал копитата му, за да види дали в тях не е заседнало камъче.
– Не се ли хвалеше снощи, че имаш силно и бързо магаре? - попитал някой.
– Такова е - отвърнал суфият. – Но цяла нощ вместо ечемик яде обещания!

персийска приказка

Първата ми асоциация беше със "слугите на народа". Много хубаво иде като политическа метафора. Но не само ... :)


Публикувано от

0 коментара

Къде си вярна ти, любов народна?

Етикети: , 8:04

137 години от Априлското въстание

Българско стихотворение

Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе над тази бедна
страна, в която няма прокопсия…
Великите и царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвестта-пияна,
а ореолите - алъш-веришни
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакви си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е Свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши…
Защо е с тях? Защо не е с народа?
Момчета, знам, че е нахалост туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне както в турско време
„Къде си, вярна ти, любов народна?”

  
Ивайло Балабанов


Публикувано от

2 коментара

Прайдът не върви след лъвчетата

Етикети: петък, 19 април 2013 г. 9:23

Една жена с малко дете отишла при мъдрец и започнала да се оплаква:
– Откакто се роди детето, животът ми се превърна в тотално мъчение. С нищо не мога да се захвана, защото през цялото време се грижа за сина си и го наглеждам. Не мога нито да се наспя, нито спокойно да си свърша домакинската работа, нито да се видя с приятелки като преди, нито да отделя заслужено внимание на мъжа си. Цялото ми време е посветено на детето. Чувствам се отрязана от света, напълно изцедена и имам чувството, че нервите ми са на предела. Какво да направя?
– Мисля, че ... – започнал мъдрецът, но тогава дотичало детето и започнало да дърпа жената за ръкава.
Майката се навела към него, за да го чуе, но в този момент си спомнила за събеседника си и се извинила:
– Секунда. Простете. Трябва да разбера какво иска.
След като похвалила детето за намереното камъче, жената отново се вгледала в мъдреца и той продължил:
– Мисля, че всичко ще ви се подреди и животът ви ще влезе в нормално русло, веднага след като проумеете, че прайдът никога не върви след лъвчетата. Винаги лъвчетата следват прайда.

Анжелика Шинкар

:) Е, ако някой ми каже къде е истината вече?!


Публикувано от

4 коментара
Абонамент за: Коментари (Atom)