Най-трогателната история в живота на Маяковски се случила в Париж, когато той се влюбил в Татяна Яковлева.
Нищо не ги свързвало. Изтънчената руска емигрантка, възпитана с Пушкин и Тютчев, не възприемала нито дума от агресивните стихове на модния съветски поет, "ледоразбивач". Тя не възприемала и една негова дума в реалния живот - плашел я с неудържимата си страст. Не я трогнала кучешката му преданност, не я подкупила славата му. Сърцето и останало равнодушно.
И Маяковски се върнал в Москва сам.
От тази мигновено избухнала и несподелена любов му останала тайната печал, а на нас вълшебното стихотворение "Писмо до Татяна Яковлева".
А за нея останали цветята. Или по-точно казано - Цветята.
Целият хонорар за парижките си изяви Владимир Маяковски внесъл в банка по сметката на известна парижка цветарска фирма, с условието няколко пъти в седмицата на Татяна Яковлева да бъдат доставяни букети от най-красивите и необичайни цветя - хортензии, пармски теменужки, черни лалета, чайни рози, орхидеи, астри или хризантеми.
Парижката фирма стриктно изпълнявала указанията на неуравновесения клиент и оттогава, година след година, а и по всяко време на годината на вратата на Татяна Яковлева чукали куриери с фантастични букети и единствената фраза:"От Маяковски".
В 30-та година него вече го нямало. Това известие и подействало като удар. Тя вече била свикнала той систематично да нахлува в живота и, била свикнала с факта, че го има, че е някъде там и и праща цветя. Те не се виждали, но съществуването на човек, който толкова много я обича, влияело на живота и, както луната влияе на всичко живо на земята с въртенето си около нея. Татяна не знаела как ще живее по-нататък без тази безумна любов, разтворена в цветята.
Но в разпорежданията към цветарската фирма нямало клауза относно смъртта му. И на следващия ден на прага и отново се явил куриерът с неизменния букет и неизменните думи: "От Маяковски".
Казват, че великата любов е по-силна от смъртта, но не всекиму се отдава да вдъхне реален живот на тези думи. Владимир Маяковски успял.
Цветята пристигали и в 30-та година, когато той починал, и в 40-та, когато за него вече били забравили.
В годините на Втората Световна, в окупирания от германците Париж Татяна оцеляла единствено благодарение на това, че продавала на булеварда тези разкошни букети. И ако всяко цвете било "обичам те", то в течение на няколко години думите на любовта му я спасявали от гладна смърт.
С годините куриерите остарявали пред очите и. На мястото на старите постъпвали нови и тези новите вече знаели, че стават част от историята на една велика любов. И като парола, която им дава пропуск за вечността, повтаряли със заговорническа усмивка:"От Маяковски". Цветята от поета се превърнали и в парижка история.
През 70-те години един съветски инженер, който бил чувал в младостта си историята от своята майка и мечтаел да научи продължението, успял да отиде Париж и да посети Татяна Яковлева. Тя приела охотно своя съотечественик и макар да отклонила въпросите за Маяковски, самият и дом бил живо доказателство за истинността на легендата. Цветята били навсякъде. Докато пиели чай, на вратата се позвънило. Той не видял повече през живота си такъв разкошен букет като този, зад който куриерът бил скрит почти изцяло, букет от златни японски хризантеми. И зад това проблясващо на слънцето великолепие, звънкият глас на куриера произнесъл:"От Маяковски".
Татяна Яковлева починала през 1991-ва година.
Източник: staniv.ru
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
