Живеели в съседство Котарак и Пес. Мирно си живеели, карали се само по празниците.
И що за напаст такава? Дойде ли празник, почва се ...
Котаракът се суети – хубави продукти купува, подаръци; къщата подрежда, украсява. А Песът си живее както преди – пази къщата и вие по луната.
Идва тържественият ден, събират се приятелите заедно на масата, но не им е весело, няма празник.
– Види се, не иска празникът да дойде при нас, – решил Котаракът. И отишъл да повика за радост Гъсока, който също живеел наблизо. Влязъл Котаракът у съседа и онемял: къщата – подредена и украсена, Гъсокът - весел и пременен, гостите му се смеят и веселят.
Разбрал Котаракът, че днес Гъсокът няма да му гостува, празникът е у тях! Върнал се Котаракът вкъщи, а там Песът спи, свит на кравайче право върху масата, върху новата белоснежна покривка. Не издържал това безобразие Котаракът и се разфучал:
– На какво прилича това, с мръсните си лапи да цапаш празничната ми покривка?! Аз тази покривка два месеца я избирах! И угощението за празника сам приготвях! И къщата сам подреждах! Марш оттук, Пес пършив!
Така се скарали ...
Така се скарали ...
Песът естествено се обидил. Той Котарака като брат обича, а гледай какво отношение! Подбрал си опашката, изръмжал от приличие и си тръгнал.
Прибрал се Песът у дома, а там мрачно, неуютно – още повече му се развалило настроението. Тъга и униние го налегнали, вместо радост.
Сърдили се приятелите един на друг известно време, минало им – отново взели да се събират и да си говорят. Нов празник чукал на вратата. Отишъл Песът при Котарака и му казва:
– Прости ми, разбрах, че не бях прав! Ето, нов празник иде и пак ще ни подмине, ако не се готвя за него заедно с теб. Научи ме как правилно да повикам празника, как да го поканя.
– Прости ми, разбрах, че не бях прав! Ето, нов празник иде и пак ще ни подмине, ако не се готвя за него заедно с теб. Научи ме как правилно да повикам празника, как да го поканя.
Изненадал се Котаракът от такива думи, но се зарадвал.
– Нали видя, и аз не знам как да доведа празника. Толкова се старах, толкова се готвих, а празник все едно нямаше. Явно нещо важно пропускам – тъжно казал Котаракът и почесал приятеля си зад ухото.
В този момент Гъсокът надникнал у съседите си, да види как я карат. Седнали тримата да пият чай. Гъсокът, както обикновено, бил весел и шеговит. И Котаракът решил да го попита, как правилно да покани празника, че да дойде радостта и да не си тръгва.
– Тайната е проста, – важно се изказал Гъсокът, – празникът идва при онзи, който се готви за него.
– Но аз винаги се готвя, – недоумявал Котаракът, – а радост така и няма.
Гъсокът повдигнал рамене, благодарил за чая и си тръгнал.
Котаракът и Песът отново останали сами. Седят, тъжат, размишляват ... Изведнъж от дупката изскочило Мишле. То с усилие бутало нещо пред себе си.
– Ето, – изпищяло Мишлето, – мама изпече тази питка специално за вас. Тя казва, че трябва да подариш радост на някого другиго, някого да ощастливиш, тогава идва и празникът!
От дупката надникнала усмихната мама Мишка и казала:
– Честит празник!
Светлана Копел-Ковтун
– Честит празник!
Светлана Копел-Ковтун
:) Весели празници на всички!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "При кого идва празникът?"
Публикуване на коментар