Време за малко лични откровения. :)
Имам намерение днес да ви покажа къде се губя в последно време. И по-право къде се губя съботно-неделно, то през седмицата не е за приказка даже колкото нещастна и неудовлетворена ме прави. И така, през уикендите в последните месец-два снимам за и администрирам електронните ресурси на две майсторици на ръчни творения - тук и тук. Добрата новина за моите читатели, лишени от редовните си дози приказки, е, че с моите дизайнерки започваме серия ръчно рисувани дрешки и шалове с приказки. И докато приказките са публични, ще ги споделям и тук. Приказният маркетинг ми е стара, нереализирана до момента идея, и началото, което положих снощи, определено ми даде добра емоция и удовлетворение. Още повече, макар да съм най-добрата от най-добрите намирачки на приказки, не всички приказки на тоя свят са написани още и като няма, се налага да си ги съчинявам сама, какъвто беше и тоя случай.
Имам намерение днес да ви покажа къде се губя в последно време. И по-право къде се губя съботно-неделно, то през седмицата не е за приказка даже колкото нещастна и неудовлетворена ме прави. И така, през уикендите в последните месец-два снимам за и администрирам електронните ресурси на две майсторици на ръчни творения - тук и тук. Добрата новина за моите читатели, лишени от редовните си дози приказки, е, че с моите дизайнерки започваме серия ръчно рисувани дрешки и шалове с приказки. И докато приказките са публични, ще ги споделям и тук. Приказният маркетинг ми е стара, нереализирана до момента идея, и началото, което положих снощи, определено ми даде добра емоция и удовлетворение. Още повече, макар да съм най-добрата от най-добрите намирачки на приказки, не всички приказки на тоя свят са написани още и като няма, се налага да си ги съчинявам сама, какъвто беше и тоя случай.
Оставям ви със снощното си творение и се захващам да измишльотвам приказка за едни цветчета, които решили да станат хеликоптери.
Хубава неделя, хора! :)
Туника "Вълшебната ножица" от MarVi Art |
И все пак на света имало две очи, които се взирали с лошо в този оазис на спокойствието, имало едно сърце, което не възкликвало с радост: "Нека царят и царицата да живеят вечно!".
В съседното царство живеела красива, но зла и себична принцеса. Докато
младият цар бил още принц и нямал семейно гнездо, лошата принцеса се
надявала тя да стане избраница на сърцето му и да седне до него на
престола. Но когато се спрял на друга и заживял щастливо с нея, черната
душа на отхвърлената принцеса закопняла за отмъщение.
Близо година след сватбата на царската двойка, злата им съседка
пристигнала на посещение. В кортежа и имало една карета, натоварена с
подаръци за младоженците, които гостенката поднесла с лукави думи и
неискрена усмивка. Сред подаръците имало един "специален" -
изключително красива наметка, която принцесата занесла при най-черната
магьосница, да я омагьоса така, че когато царицата я сложи, да падне
мъртва.
Младите господари на царството приели гостенката и нейните дарове с
неподправена радост. Поканили я сърдечно да им гостува по-дълго, с което
тя охотно се съгласила. Настанила се в двореца и започнала да споделя
дните на младата царица.
Една сутрин двете се канели да излязат в градината, когато неочаквано заръмяло.
– Защо, Ваше Величество, не сложите наметката, която Ви подарих? –
предложила принцесата на царицата. – Толкова искам да видя как Ви стои!
Домакинята с радост се съгласила да достави това удоволствие на своята
гостенка и веднага разпоредила да и донесат дрехата. Сложила си
наметката на прага на замъка и пристъпила в градината. Но още с първата
крачка рухнала на земята. Слугите се втурнали на помощ на господарката
си. Внесли я в двореца и се опитали да я свестят, но безуспешно.
Извикали най-добрите лечители от царството, но никой не могъл да
изтръгне царицата от мъртвешкия и сън. Да, сън! За голямо
неудовлетворение на коварната гостенка, господарката на замъка
продължавала да диша, макар и в несвяст.
Царят бил безутешен, което дало повод на принцесата да удължи престоя
си, за да "подкрепи" съседа си в бедата. И тъй като господарят почти не
бил на себе си, лукавата принцеса поела управлението на замъка и
царството. Нещастните поданици понесли двоен удар - не само че загубили
любимата си царица, а в едно с нея си отишли и добрата дума, и всякаква
помощ в несгодите им. Самозваната "господарка" била жестока и
неотзивчива.
Над царството паднал мрак.
Една нощ всички в замъка спели, само зад едно прозорче в кулата свещта
не угасвала. Там била шивашката работилница и в нея едно малко момиче се
опитвало да изпълни непосилната задача, дадена му от злата принцеса.
Наближило зазоряване и то окончателно се убедило, че няма да успее да се
справи с поръчката на господарката. Тогава се свило в ъгъла и горко
заридало. Плакало дълго, докато не го сепнало тихо цвъчене. От една
дупка в стената се подавала миша главица и го гледала строго.
– Защо плачеш, малко момиче? – проговорила мишката с човешки глас. – Сълзите ти текат като река и скоро ще издавиш мишлетата ми!
– Как да не плача?! – подсмръкнала невръстната шивачка. – Новата
господарка ми даде да свърша до сутринта толкова работа, колкото две
умели шивачки не могат. И сега, след като не се справих, ще ме накаже
жестоко. Може дори да загубя живота си. О, защо Бог позволи да се случи
това с милата ни и добра царица?
– А какво се е случило с нея? – полюбопитствала мишката.
И детето и разказало всичко за нещастието, сполетяло царицата.
– Хм, спи непробудно, казваш? – замислила се мишката. – Това ми прилича
на някаква магия или проклятие и ми се струва, че знам как да ти
помогна. Слушай какво ще ти разкажа... Сега в тази работилница работят
много жени, но от моята баба знам, а тя го знае от своята баба, че преди
много години тук имало само една шивачка и тя се справяла сама с
ушиването на всички нови дрехи и поправка на старите, които били нужни в
замъка. Как успявала ли? Това, разбира се, не е по силите на един
човек, но тази шивачка имала вълшебна ножица и вълшебна игла. Ножицата
крояла и режела сама, а иглата сама шиела. Вечер, като свършела работа,
майсторката скривала ножицата в нашата дупка, а иглата носела забодена
на ревера си. Какво е станало с иглата не знам, но ножицата след смъртта
и останала в нашата дупка и стои там до ден днешен.
– Но на мен само иглата би могла да ми помогне, – прекъснало я момичето, - и то ако шие бързо като светкавица!
– Почакай, не съм свършила – казала мишката. – Вълшебната ножица може
още нещо - тя разсича всяка зла прокоба, всяко проклятие. Аз ще ти я
дам. Ти намери начин да влезеш в покоите на царицата, а ножицата сама ще
свърши останалото. Така ще спасиш цялото царство.
С тези думи мишката се шмугнала в дупката и след малко четири големи мишока изнесли старовремската прашна ножица.
Малката шивачка едва успяла да я сложи в джоба на престилката си, когато
вратата се разтворила с трясък. Утрото било настъпило и злата принцеса
била дошла лично да вземе това, което била поръчала. Когато разбрала, че
момичето не е смогнало с работата, креснала на стражата:
– Наложете тази мързелива и некадърна прислужница с бич, да запомни кога е нарушавала господарската воля!
– Моля Ви, господарке, – разплакало се девойчето – съзнавам колко съм
виновна пред Вас и че напълно заслужавам наказанието си! Но аз съм малко
момиче и може и да не преживея толкова сурово наказание. Позволете ми
само, преди да го изпълнят, да се простя с нашата царица. Защото заради
особеното състояние, в което се намира, може и да не се срещнем скоро на
небето.
– Е, добре, – съгласила се великодушно принцесата, на която допаднала
идеята, че съперницата и може дълго, ако не и вечно да блуждае между
небето и земята, – посети покоите на царицата и след това приеми
наказанието си!
Стражата отвела малката шивачка в покоите на царицата. Момичето се
приближило до постелята и бръкнало в джоба на престилката си. Като
извадило ножицата оттам, тя се изтръгнала от ръцете му и щрак-щрак-щрак –
започнала сама да реже омагьосаната дреха. Щрак-щрак-щрак, докато
накрая от омразната наметка останали само късчета! А от устните на
царицата се изтръгнала една лека въздишка и тя се надигнала в леглото
пред смаяните погледи на стражите.
Ех, каква радост настъпила в замъка, с думи не може да се опише! Само
един не бил доволен, разбира се, - лошата принцеса! Тя не могла да
преживее този провал и се хвърлила от един висок прозорец на замъка.
Царят и царицата отново заживели щастливо, а заедно с тях и цялото
царство. Вълшебната ножица останала като награда за малката шивачка, за
да и спори в работата. За друго повече не се налагало да я ползват в
тази благословена земя.
Това се случило преди много, много години. И царят, и царицата, и
малката шивачка отдавна, отдавна ги няма. Само ножицата е още тук и ние я
даваме на теб, за да не се задържа нищо лошо в живота ти и в него да
царят мир, благоденствие и любов!
Публикувано от Gloxy-Floxy
15 юни 2014 г. в 12:05
Прекрасна идея. :)
15 юни 2014 г. в 12:10
:) Сърдечно благодаря!