Притчите

Време за малко лични откровения. :)
Имам намерение днес да ви покажа къде се губя в последно време. И по-право къде се губя съботно-неделно, то през седмицата не е за приказка даже колкото нещастна и неудовлетворена ме прави. И така, през уикендите в последните месец-два снимам за и администрирам електронните ресурси на две майсторици на ръчни творения - тук и тук. Добрата новина за моите читатели, лишени от редовните си дози приказки, е, че с моите дизайнерки започваме серия ръчно рисувани дрешки и шалове с приказки. И докато приказките са публични, ще ги споделям и тук. Приказният маркетинг ми е стара, нереализирана до момента идея, и началото, което положих снощи, определено ми даде добра емоция и удовлетворение. Още повече, макар да съм най-добрата от най-добрите намирачки на приказки, не всички приказки на тоя свят са написани още и като няма, се налага да си ги съчинявам сама, какъвто беше и тоя случай.

Оставям ви със снощното си творение и се захващам да измишльотвам приказка за едни цветчета, които решили да станат хеликоптери.

Хубава неделя, хора! :)

В съседното царство живеела красива, но зла и себична принцеса. Докато младият цар бил още принц и нямал семейно гнездо, лошата принцеса се надявала тя да стане избраница на сърцето му и да седне до него на престола. Но когато се спрял на друга и заживял щастливо с нея, черната душа на отхвърлената принцеса закопняла за отмъщение.

Близо година след сватбата на царската двойка, злата им съседка пристигнала на посещение. В кортежа и имало една карета, натоварена с подаръци за младоженците, които гостенката поднесла с лукави думи и неискрена усмивка. Сред подаръците имало един  "специален" - изключително красива наметка, която принцесата занесла при най-черната магьосница, да я омагьоса така, че когато царицата я сложи, да падне мъртва.

Младите господари на царството приели гостенката и нейните дарове с неподправена радост. Поканили я сърдечно да им гостува по-дълго, с което тя охотно се съгласила. Настанила се в двореца и започнала да споделя дните на младата царица.

Една сутрин двете се канели да излязат в градината, когато неочаквано заръмяло.

– Защо, Ваше Величество, не сложите наметката, която Ви подарих? – предложила принцесата на царицата. – Толкова искам да видя как Ви стои!

Домакинята с радост се съгласила да достави това удоволствие на своята гостенка и веднага разпоредила да и донесат дрехата. Сложила си наметката на прага на замъка и пристъпила в градината. Но още с първата крачка рухнала на земята. Слугите се втурнали на помощ на господарката си. Внесли я в двореца и се опитали да я свестят, но безуспешно. Извикали най-добрите лечители от царството, но никой не могъл да изтръгне царицата от мъртвешкия и сън. Да, сън! За голямо неудовлетворение на коварната гостенка, господарката на замъка продължавала да диша, макар и в несвяст.

Царят бил безутешен, което дало повод на принцесата да удължи престоя си, за да "подкрепи" съседа си в бедата. И тъй като господарят почти не бил на себе си, лукавата принцеса поела управлението на замъка и царството. Нещастните поданици понесли двоен удар - не само че загубили любимата си царица, а в едно с нея си отишли и добрата дума, и всякаква помощ в несгодите им. Самозваната "господарка" била жестока и неотзивчива.

Над царството паднал мрак.

Една нощ всички в замъка спели, само зад едно прозорче в кулата свещта не угасвала. Там била шивашката работилница и в нея едно малко момиче се опитвало да изпълни непосилната задача, дадена му от злата принцеса. Наближило зазоряване и то окончателно се убедило, че няма да успее да се справи с поръчката на господарката. Тогава се свило в ъгъла и горко заридало. Плакало дълго, докато не го сепнало тихо цвъчене. От една дупка в стената се подавала миша главица и го гледала строго.

– Защо плачеш, малко момиче? – проговорила мишката с човешки глас. – Сълзите ти текат като река и скоро ще издавиш мишлетата ми!

– Как да не плача?! – подсмръкнала невръстната шивачка. – Новата господарка ми даде да свърша до сутринта толкова работа, колкото две умели шивачки не могат. И сега, след като не се справих, ще ме накаже жестоко. Може дори да загубя живота си. О, защо Бог позволи да се случи това с милата ни и добра царица?

– А какво се е случило с нея? – полюбопитствала мишката.

И детето и разказало всичко за нещастието, сполетяло царицата.

– Хм, спи непробудно, казваш? – замислила се мишката. – Това ми прилича на някаква магия или проклятие и ми се струва, че знам как да ти помогна. Слушай какво ще ти разкажа... Сега в тази работилница работят много жени, но от моята баба знам, а тя го знае от своята баба, че преди много години тук имало само една шивачка и тя се справяла сама с ушиването на всички нови дрехи и поправка на старите, които били нужни в замъка. Как успявала ли? Това, разбира се, не е по силите на един човек, но тази шивачка имала вълшебна ножица и вълшебна игла. Ножицата крояла и режела сама, а иглата сама шиела. Вечер, като свършела работа, майсторката скривала ножицата в нашата дупка, а иглата носела забодена на ревера си. Какво е станало с иглата не знам, но ножицата след смъртта и останала в нашата дупка и стои там до ден днешен.

– Но на мен само иглата би могла да ми помогне, – прекъснало я момичето, - и то ако шие бързо като светкавица!

– Почакай, не съм свършила – казала мишката. – Вълшебната ножица може още нещо - тя разсича всяка зла прокоба, всяко проклятие. Аз ще ти я дам. Ти намери начин да влезеш в покоите на царицата, а ножицата сама ще свърши останалото. Така ще спасиш цялото царство.

С тези думи мишката се шмугнала в дупката и след малко четири големи мишока изнесли старовремската прашна ножица.

Малката шивачка едва успяла да я сложи в джоба на престилката си, когато вратата се разтворила с трясък. Утрото било настъпило и злата принцеса била дошла лично да вземе това, което била поръчала. Когато разбрала, че момичето не е смогнало с работата, креснала на стражата:

– Наложете тази мързелива и некадърна прислужница с бич, да запомни кога е нарушавала господарската воля!

– Моля Ви, господарке, – разплакало се девойчето – съзнавам колко съм виновна пред Вас и че напълно заслужавам наказанието си! Но аз съм малко момиче и може и да не преживея толкова сурово наказание. Позволете ми само, преди да го изпълнят, да се простя с нашата царица. Защото заради особеното състояние, в което се намира, може и да не се срещнем скоро на небето.

– Е, добре, – съгласила се великодушно принцесата, на която допаднала идеята, че съперницата и може дълго, ако не и вечно да блуждае между небето и земята, – посети покоите на царицата и след това приеми наказанието си!

Стражата отвела малката шивачка в покоите на царицата. Момичето се приближило до постелята и бръкнало в джоба на престилката си. Като извадило ножицата оттам, тя се изтръгнала от ръцете му и щрак-щрак-щрак – започнала сама да реже омагьосаната дреха. Щрак-щрак-щрак, докато накрая от омразната наметка останали само късчета! А от устните на царицата се изтръгнала една лека въздишка и тя се надигнала в леглото пред смаяните погледи на стражите. 

Ех, каква радост настъпила в замъка, с думи не може да се опише! Само един не бил доволен, разбира се, - лошата принцеса! Тя не могла да преживее този провал и се хвърлила от един висок прозорец на замъка.

Царят и царицата отново заживели щастливо, а заедно с тях и цялото царство. Вълшебната ножица останала като награда за малката шивачка, за да и спори в работата. За друго повече не се налагало да я ползват в тази благословена земя.

Това се случило преди много, много години. И царят, и царицата, и малката шивачка отдавна, отдавна ги няма. Само ножицата е още тук и ние я даваме на теб, за да не се задържа нищо лошо в живота ти и в него да царят мир, благоденствие и любов!

Приказка от MarVi Art