– Търси си половинка!
– Но, дядо!
– И не ми викай "дядо". – Ной се откъсна от папируса и с уморена въздишка погледна гостенката. Сива и невзрачна, тя пърхаше над затрупаната със свитъци маса. Той се опита да се сети как се нарича нейният вид и не можа. "Няма да долети, – помисли си Ной, като гледаше слабите и крилца, – няма да стигне до Арарат."
– Разбери, – продължи меко той, – имам изрично нареждане отгоре - от всеки вид по двойка. По двойка, разбираш ли?
Гостенката мълчаливо кимна.
– Не искаш да ме уволнят, нали?
Гостенката поклати глава в знак на отрицание, но така и не се канеше да отлита.
– Всички направо са се побъркали! – неочаквано се оплака Ной. – Кучетата ми предлагат подкупи. Конете си рисуват ивици и твърдят, че са някакви си зебри. Няма на Земята никакви зебри! В моите книги всичко е описано. Въшките се опитват на чужд гръб да се вмъкнат в кораба. А знаеш ли вчера с какво ме изненада двойка мечки? Пришили си към коремите кожени чанти и твърдяха, че са двуутробни! А ти - дядо, дядо ... Търси си половинка!
На пристанището беше шумно и задушно. Ревяха магарета, ръмжаха тигри, слонове тръбяха и обливаха минувачите с фонтани вода. Голяма компания котки, напила се от мъка с валериан, бродеше по покривите и мяукаше мръсни песни.
На ъгъла на Морска и Кръчмарска в павлион със зловещото име "Черната вдовица" възрастна двойка паяци продаваше прясна отрова. Отровата се харчеше много, за да се отстрани конкуренцията.
От подземията изскачаха плъхове, зъбеха се злобно и се втурваха към "Ковчега". Плъховете бяха със специален статут на опитни животни.
Ной чу шум от борба - термитите, охрана на сектора с насекоми, изнасяха за яката някакъв комар.
– Нямате право! – възмутено пищеше комарът. – Аз не съм обикновен! Аз съм малариен!
За последните три дни Ной не беше мигнал. Някакъв умник беше прехвърлил еднорозите в списъка с митични животни и те естествено се разбунтуваха. Кравите се разделиха на месодайни и млекодайни и поискаха двойна квота.
Кой знае откъде се появи и бронтозавър. Всички го мислеха за отдавна изчезнал, а той просто бил на запой. Изпаренията се разнасяха не на километър, а до самия Арарат.И какво да го правиш такъв?! Ной разгърна късче папирус, пристигнало с пощенски гълъб и прочете на глас: "Спешно отложете отплаването на Ковчега Точка Закъсняваме Точка Костенурките"
– Дядо! - чу се до самото му ухо.
Ной трепна и се обърна. Във въздуха пърхаше неотдавнашната гостенка.
– Намерих си половинка, дядо! – радостно заяви тя. – Гледай!
Гостенката се усмихна и изведнъж присветна с весело пламъче:
– Моята половинка е светлината! Сега съм Светулка!
– Моята половинка е светлината! Сега съм Светулка!
Игор Маранин
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Търси си половинка!"
Публикуване на коментар