Притчите

На една горска полянка виреел малък храст, обсипан с нежни пурпурни цветчета. Цветчетата били щастливи в своя светъл и уютен дом. Пиели роса, радвали се на топлите лъчи на слънцето и веселите птичи песни. Най-много от всичко обичали да слушат разкази – разказите на тези, които можели да летят и да тичат, които можели да достигат до места, където техният поглед не достигал. Обичали да слушат разказите на пеперудите и насекомите, които спирали да отдъхнат върху им, на малките горски животинки, които притичвали през поляната, даже на краставата жаба, която живеела в потока, скрит зад дърветата, но ги посещавала нощем. Те чували ромона на потока, но не можели да го видят. И понякога, омагьосани от това, което слушали, бленували да могат да се движат, за да видят сами красотата на света, която била скрита от очите им. Мечтата им не била толкова смела, да се носят във въздуха като птиците или пеперудите, но им се искало да могат поне да подскачат като жабата, пък било то и на едно стебло, и да стигнат до потока. Или даже да пълзят като лигавия охлюв, който понякога закусвал с листата им, за да стигнат до дърветата и да надникнат помежду им. Ех, мечти! И не че не били опитвали – накланяли се наляво, надясно, напред, назад, но и най-големите им усилия се увенчавали с това, да полегнат на земята. И нито крачка встрани! Затова те не хранели големи надежди, че е възможно да осъществят мечтата си и единственото, което им оставало, било да продължат кроткото си, безметежно съществуване на горската поляна.

Един юнски обед цветчетата дремели под топлите лъчи на слънцето и в полусън слушали тихото жужене на насекомите. Изведнъж се разнесло по-силно бръмчене, което ги накарало да вдигнат главици към небето. Над тях се носела малка птица, каквато досега не били виждали. И най-странното било, че птицата имала на главата си цветче със същата форма като тях, което се въртяло в кръг много, много бързо. Но внезапно бръмченето утихнало, цветчето спряло да се върти, а малката непозната птица тупнала на земята досами храста. О, какво вълнение, какво вълнение за малките цветчета! Та те току-що били видели една своя сестра да лети и нямали търпение да разпитат малката птица. И малката птица им разказала, че е детска играчка и се нарича Вертолет, цветчето на главата и - Перка, която издига целия Вертолет във въздуха, но затова му трябва Енергия. Вертолетът взимал своята Енергия от Батерия, но тя за нещастие се изчерпала и затова той тупнал на земята. Вълнението в цветния храст се усилвало, цветчетата досега не знаели, че са Перки! А дали уважаемият Вертолет не знае откъде другаде може да се вземе Енергия, защото те категорично не разполагали с Батерия? Вертолетът знаел, защото често бил продухвал страниците на енциклопедията в детската стая и бил много начетен - Енергия давала течащата вода, вятърът ....Тук емоцията разбила градусника на вълнението – Палавият Вятър, разбира се, ето кой ще ги издигне във въздуха, та нали са Перки! Но Вертолетът попарил ентусиазма им, защото бил чел и други страници от детската енциклопедия и според него най-важната причина да стоят закотвени насред полянката била, че техният храст има Корен. Цветчетата тъжно погледнали надолу към основата на храста, но бързо вдигнали глави. Желанието им да пътуват било толкова силно, че решили да се откъснат от Корена. Тяхната приятелка жабата донесла на гърба си от потока един малък рак, който прерязал със щипките си стеблата им. А Палавият Вятър се престорил на Вихър, увлякъл ги и ги издигнал нагоре. Цветчетата-Перки се въртели все по-бързо и по-бързо, издигали се все по-високо и по-високо. Хвърлили последен прощален поглед към родната поляна и се понесли в безкрайната небесна шир. Защото даже този, който има корени, може да лети, стига да го желае на всяка цена!

Приказка от  MarVi Art

P.S. Коментар от дизайнерката:"Нямах идея че и корени сме нарисували, но като гледам, получили са ни се:))))". Добре, че бях аз да им кажа, каквато съм мъдречка мъдра! :D