Притчите

Попадна ми тези дни тая интригуваща картина. Разрових се и ето каква излезе историята вкратце:
През 18 век някой си френски граф поръчал на художника Пиер Сюблер серия картини по басни на Лафонтен, една от които е тази. Пък Лафонтен, оказва се, не бил писал само детски поучителни приказки от рода "Вранке, колко ти е меден гласът", а и пикантерии в стила на Декамерон, за които не знам някой у нас да е чувал. Тази картина се нарича "Самарът", а баснята е за художник, който неистово ревнувал жена си. Затова, когато се налагало да пътува, рисувал на интимните и части едно магаренце, като си мислел, че ако по време на отсъствието му се отдаде другиму, от интимните ласки картинката ще се изтрие. Въпреки тия нестандартни мерки за сигурност, един приятел на ревнивеца, също художник, успял да съблазни съпругата. Картинката разбира се се изтрила, но той я бил копирал предварително и я нарисувал наново. Но не могъл да устои на изкушението да се присмее на ревнивеца и дорисувал на магаренцето самар.

Открих още една картина от тази серия, за чието заглавие, както и това на баснята не съм сигурна, но историята е следната: Един селянин, който си изкарвал прехраната със земеделие, загубил едното си впрегатно животно. Разтревожен как ще обработва занапред земята си, споделил грижите си с местния свещеник. Свещеникът отдавна бил хвърлил око на жената на селянина и му предложил да я превърне с молитва в кобила. Само че, за да бъде чута молитвата, по време на свещенодействието присъстващите не бивало да издават нито звук. Свещеникът положил едната си ръка там, където трябвало на жената да и поникне опашка, и започнал "да чете молитвата". Селянинът естествено не издържал дълго свещеникът да гали голото дупе на жена му пред очите му и отворил уста да протестира. И така и си останал без кобила.

Каква е поуката от двете приказки много не разбрах, но реших, че ще ви е интересно и споделих. :)

Весел уикенд на всички и умната с молитвите! :D