Пътят до страниците на Форбс


Познавате ли Рая?
Може да сте виждали в лентата тук банери на блога и за лични финанси и собствен бизнес или на първата и книга. Ако не сте и отворите нейния блог, първото, което хваща окото горе вдясно, е визитката и:


Ще кажете: "Хубаво де, младо, амбициозно момиче, хвърлило се да прави бизнес - пропаднало. После едни изплуват, други не. Такива истории с лопата да ги ринеш. Какво ни занимаваш? И какво и е толкова специалното на тая Рая?" Много неща, но най-същественото в случая, че Рая е от малкото хора в тоя живот, които наистина се учат от всяка крачка, която са предприели, от успеха или неуспеха, който им е донесла и благодарение на това съумяват да въртят колелата напред във време, в което болшинството са благодарни и на кротко буксуване на едно място, само и само да не вървят назад. Така, трупайки опит и споделяйки наученото във виртуалния свят чрез блога си и не само, наскоро Рая се появи на страниците на Форбс със своя публикация.

И без да се разливам в дитирамби, можете да прецените какъв успех е това. Както споделих в социалната мрежа веднага след новината, много се гордея с нея, макар да нямам абсолютно никакъв принос в израстването и. :)
Ако вече съм успяла да провокирам интереса ви, как едно младо българско момиче е успяло да стигне толкова далеч (и то със собствени усилия, държа да подчертая), мога да ви предложа да прочете последната и книга "Едно лято в Америка - бизнес уроци и мемоари". За мен (Рая ще ме поправи, ако греша) това е началото на пътя и. Защото личност и манталитет не се градят за ден или година.

Книгата описва приключенията на Рая в Америка по време на студентската и бригада през 2005 г. в едно малко градче в щата Айова, където работи като камериерка в къща за гости и паралелно с това във верига за бързо хранене. Вчера я "изгълтах на един дъх", доколкото не се налагаше да го разпокъсвам с неща, които просто няма начин да не свърша. Малко ще се отплесна тук, за да ви информирам, че от един, вече набъбващ период от време, спрях да чета съвременни книги и нови издания. Просто ми се натрупа и преля отвращение от това, че новоиздадените книги видимо, свръхпрозрачно просто, са писани за пари, съответно - нямат душа. И като прибавим към това кошмарите на съвременното българско книгоиздаване, ако щете качество на преводи, ако щете коректура ..., в един момент казах "стига толкова, в крайна сметка има и достатъчно стари книги, които не съм прочела!" По-интересното е, че по собствен път до същия извод стигна и 15-годишната ми дъщеря. Двете заедно не образуваме представителна извадка, разбира се, но смея да твърдя, че сме достатъчно обективни:  най-общо погледнато съвременните книги не струват - кои сами по себе си, кои на фона на старите. Но не и тази! Просто не помня откога не съм чела така увлечено.
"Едно лято в Америка" започва с нестандартно дълъг предговор, който описва приключенията, за да има Голямо Приключение, т.е. тези на местна почва - избор между вариантите, които предлагат фирмите-посредници, вадене на виза, организация на пътуването + самото пътуване с всички летищни разтакавания и недоразумения. И емоции, много емоции! Не само предговора, цялата книга е просмукана от емоции, толкова силни и въздействащо пресъздадени, че докато четях, бях разкъсваната от противоречия Рая, която, да, толкова иска да успее, но е ужасена до смърт да се качи на този самолет; шашнатата къде се е озовала Рая; Рая, която недоумява какви са тия правила и нрави, но полага неистови усилия да се впише в картината; Рая, на която душата и се раздира от носталгия (успя да ме просълзиш, даже и в момента :) ); изтощената до премала Рая. Бях даже и шефката и, дамата с "железни ръце в кадифени ръкавици", успяваща да съчетае безапелационната дисциплина и изисквания с топлите, майчински чувства. А ако една книга не провокира емоционалната реакция и евентуално съпреживяването на читателя, за какво си е губил времето с нея! :)
Та, да се върна на съдържанието. След предговора, който ни завежда до "портите на замъка", следват две части. Първата е особено забележителна, защото в нея Рая е успяла много елегантно да представи целия си престой и работа там под формата на 10 бизнес урока. Защо казвам "елегантно", защото има перфектно наслагване и сливане  на  художественото повествование с бизнес поуките, така че даже и едното от двете да ви е излишно,  няма как да ви се натрапи или да ви затормози. Това е частта, която четох най-увлечено. Като я завърших си казах: "Брей, какво интересно нещо е кухнята на един бизнес!" След което прихнах да се смея, защото тутакси, без да се налага да се замислям, се сетих за поне двама души, които са ме отегчавали до смърт с разкази за работата си, пък ако взема да се замисля ... :D Та в крайна сметка, интересно е и то много, но "от устата" на добър разказвач.
Бизнес урок №4 се нарича "Кой плаща парите". Дали заради името му или защото в течение на всичките уроци нещата неминуемо опират до пестеливост, ефективност, приоритети, точност, коректност и други в този дух, когато бях завършила книгата и осмислях прочетено, ми изплува фразата, с която мъжът ми ми се кара, когато съм оставила нещо вкъщи да навърта на електромера, без да се ползва: "Америка плаща!" И пак се смях и се чудих кой ли я е измислил. Съдейки по книгата, Америка плаща наистина, но не току-така и най-малко за да разхищаваш!
Още по-силно се разсмях, когато прочетох началото на втората част: "Такааа, ако сте преглътнали скучната материя дотук :) сега следват личните ми преживявания." Каква скука, направо бях се омагьосала! Продължих с втората част. Тя е и прилична, и различна с първата. Не по-малко интересна, въпреки което първата ми остава фаворит (най-вероятно заради формата, без да мога да се закълна :) ).
Нещо несъществено на пръв поглед - по време на престоя си, в наистина малкото свободно време, което има, Рая чете "Шогун". Това, че за някого сюжетът може да е непознат, ме накара да си дам сметка, колко е мъничка. Преди 20-30 години, когато имахме само два телевизионни канала, със затаен дъх следяхме едноименния, култов за времето си сериал . Тогава явно тя още не е била родена или е била съвсем невръстна. :) Виртуалното общуване има това благо свойство да стапя възрастовите граници, когато младият човек насреща ти е зрял по дух и въобще не осъзнаваш колко поколения ви делят.  ... Толкова мъничка, а толкова препъни-камъни вече успяла да прескочи!
Най-забавното открих в края на книгата. На една от прощалните картички от новите и американски приятели лежи същото предвиждане, което и аз направих преди време някъде по социалните мрежи:


Е, аз за щастие го доживях, надявам се, че и те! С ръка на сърцето си признавам, не очаквах да е толкова скоро. :)
Какво да кажа в заключение - книга, която може да е полезна с детайлите си на определени кръгове хора и интересна за всеки. Заради "Бизнес приказки" съм прехвърлила множество книжки с близка насоченост (не мога да кажа подобни, защото нито една не е точно, това е повече или по-малко нестандартна книга), но не бях прочела в пълния смисъл на думата нито една допреди тази, просто не те улавят така. В това отношение вярвам, че съм ви представила бъдещата кралица на популярната бизнес литература у нас.
И за край отмъквам един безценен цитат от книгата на Рая:

Затова искам да ви кажа: не е важно какво мислят другите. Дали оценяват колко ви е трудно. Не се сравнявайте с никого! Състезавайте се единствено със себе си. Наградата е достатъчно голяма.




Публикувано от

15 Response to "Пътят до страниците на Форбс"

  1. Teodora says:
    10 май 2012 г. в 9:20

    Книгата наистина е много увлекателна. Чета я в момента. Има както художествена, така и практична стойност :)

  2. Gloxy-Floxy says:
    10 май 2012 г. в 10:58

    Аха, 2 в 1, че и повече! :)

  3. Рая Христова says:
    10 май 2012 г. в 13:58

    Благодаря ти, Гло! Нямам търпение да го покажа това на мама :)

    Благодаря и на тебе, Теди, и ще чакам - нали знаеш ;)

  4. Gloxy-Floxy says:
    10 май 2012 г. в 14:19

    :D И да разкажеш после. Или по-добре я снимай. Като знам аз колко съм горда с теб, дето нито съм те раждала, нито съм те гледала, чак се затруднявам да си представя какво би било ако съм! {}

  5. Рая Христова Says:
    10 май 2012 г. в 15:02

    :) Всички майки сте такива - гледате ни с много любов, треперите заедно с нас и повече от нас, и се гордеете пак така!

    Пожелавам на твоето момиче да има много поводи да се радва така, както аз сега на твоите думи! :)

  6. Gloxy-Floxy says:
    10 май 2012 г. в 15:04

    Чул те Господ! Засега само баща и прави залагания, че ще пише за нея по вестниците, ха дано! :D

  7. Рая Христова says:
    10 май 2012 г. в 17:02

    Е, аз таткото не го познавам, ама ако дори малко се е метнала на тебе... :)

  8. Gloxy-Floxy says:
    10 май 2012 г. в 17:11

    Щото аз не слизам от кориците на списанията, нали! :D

  9. Рая Христова says:
    10 май 2012 г. в 20:10

    Всяко нещо с времето си, а и малко късмет. Абе виж какво, аз й (ви) го пожелавам от сърце, пък списанията да си вдигнат малко стандарта! :)

  10. Gloxy-Floxy says:
    10 май 2012 г. в 21:08

    :D Правилно! Благодаря!

  11. Ескимос Says:
    10 май 2012 г. в 22:05

    Глокси, в началото си мислех, че е нещо между съвременно „До Чикаго и назад” и дневник на една камериерка (без аналогии със съдържанието при Мирбо и Бонюел, но може би в духа на тяхната откритост и непревзетост), после - между наръчник за малък хотелиерски бизнес и документалистиката на едно етнографско наблюдение върху „туземците” от Айова... а от средата нататък се оставих на удоволствието да следвам преживяванията на една Алиса в „огледалния свят”, поднесени в блогърски стил. Рая е намерила и точната дума, която фокусира в себе си всичко – “breakaway”. И като си дотананикваме песента на Кели Кларксън, която Рая си припява там, в онова „wanted to belong here” може би не само за героинята на романа, но и за самите нас остава въпросът кое е „тук” и „принадлежа”, за да си кажем накрая, че всъщност смисълът е в самото „отделяне” – онова „отделяне”, за което Рая продължава да ни говори и в статията си във Forbes: “You have free will. Don’t waste it.”… (чудя и дали името на шефката на Рая – „May” – е случайно… може би, възможно е… :)

  12. Gloxy-Floxy says:
    10 май 2012 г. в 22:30

    Още едно цяло ревю за колекцията на Рая! Мерсиии! :)

  13. Рая Христова says:
    11 май 2012 г. в 8:56

    @Ескимос - еха! И аз благодаря! Не се бях замисляла за нещата от тази гледна точка.

    Имената в книгата са сменени - името на мястото, на града, на хората. Все пак разказвам с много големи подробности, става дума и за пари, и за лични отношения... По тази причина съм махнала и някои иначе много показателни и куриозни случки :)

  14. сомиксЕ Says:
    11 май 2012 г. в 22:15

    Рая, една добра книга казва винаги повече, отколкото е искал авторът й, защото започва да говори и с езиците на читателите си… :) Може би с включването и на другите „показателни и куриозни случки” книгата щеше да има още по-голяма острота. Например на мен са ми много интересни и отношенията в локалната общност. Забавно ми е например размишлението върху това, дали и Инге е еврейка като Мей…
    От техническа гледна точка е хубаво да си спомняш съвета на Мей за „детайлите” :) Казвам го с най-добри чувства! Например на стр. 118 започваш последния параграф така: „Един ден Мей и Рон бяха отишли някъде си, може би на гости при тукашния им син. Бяха оставили ключовете на Мей…”. Опитай се да се отделиш от текста и да го прочетеш като за първи път… Възможно е така да направиш нов прочит и на себе си – тогава и сега… Breakaway! :)

  15. Рая Христова says:
    18 май 2012 г. в 16:51

    Благодаря! Поправям в движение.

    А Мей не е еврейка, защото и "Коен" не е истинската й фамилия :) Ама много късно се сетих за това, че като съм сменила името, неволно съм придала съвсем други нюанси...

Публикуване на коментар