Много извинявай, че ти създавам работа!

Помните ли приказката за двата райски ангела, единият от които все си почивал, а другият все тичал напред-назад? Ако не, ето я тук.

Това е официалното ми извинение, че създавам работа на тоя, дето все си лежи, обаче съм принудена да го впрегна на работа. Първата ми виртуална приятелка беше в кома от два дни след ракова операция. Сърцето и много е отслабнало в хода на заболяването. Сега се събуди. Аз плача и се смея, и имам спешна нужда от куриер.
Така че много извинявай, че те раздигам, ангелче! Още повече извинявай и че горещо се надявам пак да го направя, защото едва ли всичко е свършило! Сега те моля да ми занесеш посланието:
"Благодаря ти, Господи! Знаех си, че те има!"  :)

А вие ме извинете за изблика! Утре ще ви напиша истинска приказка. :)





Публикувано от