Целулит

Галатея се вгледала в огледалото и страдалчески застенала.
- Какво се е случило? - разтревожил се Пигмалион.
- Имам целулит! - с тон на смъртник съобщила Галатея.
- Дивотии. Ти не можеш да имаш целулит.
- Ах, дивотии! - Галатея рязко се извъртяла към Пигмалион и сложила ръце на кръста. - Значи аз, според теб, говоря дивотии?!
-  Не, целулитът е дивотия. Ти нямаш такъв.
-  А аз казвам, че имам! Ето, виж!
-  За какво да гледам, като и така знам, че нямаш?
- Значи, вече ти е противно и да ме гледаш? - гласът на Галатея затрептял от сподавените ридания ли, от гняв ли.
- Точно обратното - сдържано възразил Пигмалион. - Много е приятно да те гледа човек. Ти си дивно красива.
-  Не, уродлива съм! - тропнала с крак Галатея.
- Ти просто си самокритична. А в действителност ... Сама знаеш, че те изваях толкова прекрасна, че сам се влюбих.
- Защото имаш просташки вкус - отрязала го Галатея. - Не ми замазвай очите.
- Но мила ...
- Просто се опитваш да се оправдаеш. Имам целулит и това е твое дело!
- Мила, повярвай ми ...
- Няма да ти повярвам! Вярвам само на очите си! Ето, погледни, резка! Олеле, и още една. И всичко е заради теб, изверг!
Галатея заридала.
- Мила, - опитал се да я успокои Пигмалион - уверявам те, ти си безупречна! Аз ли не знам?
- Ти, ти! Да! О, богове! Защо не ме извая великият Фидий, а някакво никому неизвестно нищожество?
- Хм, знаеш ли ... - започнал Пигмалион, но Галатея с жест му заповядала да млъкне.
- Не се оправдавай, бракотворец такъв! Ето, тука гледай!
- Е?
- Какво "е"? Какво, според теб, е това?
- Крак. По-точно ... глезен.
- Глезен ли е това?! Крак от креват, ето какво е! Кравешко копито! Тлъсто и криво!
- Не се навивай сама. Имаш впечатляващи крака ...
- А гърдите? Къде си виждал такива гърди?
- В мечтите си.
- А талията? Къде ми е талията?
- Ето тук ...
- Долу ръцете! Аз на кого говоря? Долу, не смей! Чуваш ли?
За цяла благословена минута Галатея замлъкнала, Пигмалион и запушил устата с целувка.
- Извинявай, скъпа! - произнесъл разкаяно той, без да разхлабва прегръдката си. - Не бях прав.
- За какво?
- За всичко.
Галатея се замислила.
- Обичаш ли ме?
- Обичам те.
- И аз съм най-прекрасната?
- От всички!
- Единствена и неповторима?
- Да.
Галатея въздъхнала и положила глава на гърдите на Пигмалион.
- Тогава разбий оная мраморна глупачка Хлое, която ваеш в работилницата.
- Но, мила! Това ми е работата! Аз съм скулптор!
- А аз не искам да виждам  там никакви голи статуи! Ти си мой и само мой!
- Разбира се, но ...
- Само как я гледаше! Мен никога не гледаш така!
- Но може ли да се сравнява ...
- Значи, ще я разбиеш? Обещаваш?
"Защо ли, наистина, не я извая великият Фидий ...?" - уморено си помислил Пигмалион.

П.Бормор

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

2 Response to "Целулит"

  1. Иво Ангелов says:
    29 май 2012 г., 21:18

    :-) Жени... Но все още не може без тях... засега ;-)

  2. Gloxy-Floxy says:
    29 май 2012 г., 22:32

    Някой май не ми е чел страховития пост в Калейдоскопа! :D

Публикуване на коментар