Ще те обичам от разстояние.
Ще те опазя от мен самата.
Тебе не искам да те ранявам.
Те си ми нещо като разплата.
Ти си ми нещо като проклятие.
И свръхподземно и свръхнебесно.
Когато превръщам мъжете си в братя,
всъщност им давам въже за бесене.
Тебе не искам да те обеся.
С тебе не искам да бъда вещица.
Ти си ми светлия спомен за песен,
която не съм делила с грешните.
Ти си ми времето, изброеното —
преди луната и след луната.
С тебе не може да бъде временно.
Ще те опазя от мен самата.
Ще те обичам от разстояние.
Камелия Кондова
Източник: Словото
Само дето такива обикновено ги говорим, когато и без това нямаме избора да обичаме отблизо. :)
Публикувано от Gloxy-Floxy
9 март 2012 г. в 21:24
Ооо, това е... ами прекрасно е.
9 март 2012 г. в 21:31
O, да ... :)
9 март 2012 г. в 21:53
вярно е
9 март 2012 г. в 21:54
:)
10 март 2012 г. в 23:40
:-) И аз не искам да ме бесят...
10 март 2012 г. в 23:51
:D Душичка!
Добре, помилван си! :D