Как врабчетата останали без цар

Някога на един висок трън се събрали много врабчета да си избират цар.
-Цър, цър, цър ( цар съм )! - пищяло всяко и гледало да се покачи на по-високо клонче.
Вдигнала се голяма шумотевица. Който минел оттам им се смеел, дето от тръна се правели на царе. Чул ги и един сокол високо в небето. Спуснал се върху им. Разпердушинил едно, второ убил и изял, трето отнесъл в гнездото да си нахрани пилетата.
Когато се спуснал сокола, врабчетата се разлетели с писъци:
-Чив, чив, чив ( чивчия* съм )!
Никой не щял пред сокола да се прави на цар. А когато отлетял, започнали да се обаждат едно на друго от храстите, където се изпокрили:
-Джив, джив, джив ( жив съм )!
Оттогава им останало на врабчетата с "джив-джив" да се питат и обаждат едно на друго дали са живи.

------------
*- чивчия (тур.) е изполичар, т.е. с "чивчия съм" врабчетата признавали зависимото/подчиненото си положение.
------------

народна приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

2 Response to "Как врабчетата останали без цар"

  1. Кръстю says:
    9 март 2012 г., 9:32

    Дааа...и да си жив не е лесно(смях).

  2. Gloxy-Floxy says:
    9 март 2012 г., 9:37

    Е, не е лесно, ама е за предпочитане! :D

Публикуване на коментар