Веднъж млад индианец отишъл при стария шаман и го попитал:
-Кажи ми, уважаеми, защо вчера край празничния огън, когато разказах своята приказка, племето вежливо ме похвали, но не забелязах в очите на хората предишния огън?
Шаманът затворил очи и заговорил:
-Помниш ли притчата за двата вълка в нас?
-Да, този, когото храниш ...
Шаманът продължил да нарежда, без да го доизслуша:
-Нашите разкази хранят вълците в душите на другите ...
Но по-натам речта му станала неразбираема и младежът едва успявал да долови отделни фрази: "... опитвал ли си се да храниш вълк? ... той яде сам ... прехраненият вълк не яде ... а гладният ..."
Младият индианец вече блажено се усмихвал. Той достигнал до просветление.
Виктор Палич
Публикувано от Gloxy-Floxy
21 март 2012 г. в 23:07
Ауууууууууууу
Готина притча :)
22 март 2012 г. в 8:19
:D Мегадобра е просто!