Притчите

Нерядко на старците-пустинници се налагало да имат работа с диви племена.
Веднъж вождът на едно такова племе дошъл при авва Исая и поискал да се покръсти.
- Пълниш сърцето ми с радост, - казал старецът - но ти имаш две жени. Ако искаш да се покръстиш, трябва да се откажеш от едната.
- Така и ще направя, отче, ако ми покажеш поне едно място в Писанието, където се осъжда двуженството.
- "Никой не може да служи на двама господари" - отвърнал старецът.

Авва Моисей, обхождайки пустинята, се натъкнал на чергарско племе, което правело пищно погребение. Върху дървена клада лежало тялото на вожда в разкошни одежди.
- От какво изповедание беше вашият вожд? - попитал отецът.
- Уви, той беше невярващ.
- Наистина голямо нещастие! - възкликнал авва Моисей. - Да се облече така хубаво и да няма къде да отиде!

Веднъж, докато авва Пресонций се молел в килията си, някой почукал на вратата на жилището му.
- Прости ми, отче, - казал посетителят - дали не би могъл да ме упътиш накъде е Алепо?
- Не, - отвърнал монахът - но аз зная пътя към Небето.
- Как мога да повярвам, че някой знае път, който води толкова далеко, като не познава пътищата в околността? - усъмнил се пътникът.

Мъдростта на древните египетски монаси произтичала по-скоро от контакта им със земята, отколкото от учебни занятия и образованост. Сред редките изключения бил брат Арсений, но даже и той признал един ден:
- Много труд положих, четейки книги. Но в тях не намерих много, което да си струва.
- Какво толкова! - отвърнал събеседникът му. - Много се отправят на риболов, а у дома донасят само ревматизъм.

Млад монах дошъл за съвет при авва Моисей:
- Отче, разбирам как можеш да съгрешиш с ръце, очи, уста или уши. Но не разбирам, как можеш да съгрешиш с нос?
- Като го вреш в чужди работи!

Двама монаси дълги години обитавали една килия в пълно съгласие.
Един ден единият от тях предложил:
- Да поспорим като всички хора, а?
- Но аз не знам как се прави.
- Ето как! Ще сложа помежду ни една тухла и ще кажа: "Това е мое!" А ти ще отвърнеш: "Не, не е твое, мое е!" Споровете винаги започват така.
Речено-сторено, сложили тухлата помежду си и първият казал:
- Това е мое!
- Като е твое, вземи го и си иди с мир! - отвърнал вторият.

из "Старците-пустинници се шегуват"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy