ОДАТА НА РАДОСТТА

Обсъждахме "Одата на радостта", финала на бетовеновата "Девета симфония".
-Едно от любимите ми неща - каза Пух.
-И от моите също - отвърнах аз.
-А любимият ми момент е там, където пеят: "Слава тебе, Пух, Безстрашен Пух!"
-Но, Пух ...
-"Слава тебе, Пух!"
-Но те не ...
-"Безстрашен Мечо Пух!"
-Но в "Одата на радостта" нищо не се пее за мечета!
-Не се ли пее?
-Не.
-Защо?
-Защото навярно просто не са се сетили.
-Защо не са се сетили?
-Пух, нито Лудвиг ван Бетовен, нито авторът на текста на хорала са мислили да съчиняват нещо за мечета.
-Наистина ли? Изглежда съм се объркал. Имах предвид Лудвиг ван Бърлоген.
-Пух, никакъв Лудвиг ван Бърлоген не е имало.
-Ван Бърлоген? Не го е имало?
-Не. И тези думи си измислил сам.
-Аз ли съм ги измислил?
-Да, ти!
-А аз се чудех откъде са ми толкова познати - каза Пух.

из "Даото на Пух" от Бенджамин Хоф

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 Response to "ОДАТА НА РАДОСТТА"

Публикуване на коментар