Притчите

Някакъв мъдрец посетил веднъж авва Зенон.
-Отче, можеш ли да ми кажеш, какво е това философ?
-Философът, това е слепец, който търси в тъмна стая черна котка, когато нея я няма там - отвърнал старецът.
-А какво тогава е богослов?
-Същото, но той понякога я намира.

Живял в Александрия един много богат човек, който всеки ден се молел за облекчение на живота на бедняците. Разбирайки за това, авва Макарий заръчал да му предадат послание: "Бих искал да притежавам твоето състояние". Изуменият богаташ пратил да го попитат какво би направил с такова състояние.
-Предай на господаря си, че незабавно бих изпълнил молитвата му - отговорил авва Макарий.

Двама братя вървели из Скитската пустиня и разсъждавали за хармоничността на света. Когато стигнали в оазис, единият от тях отбелязал:
-Какви прекрасни цветове има на това дърво!
-Това въобще не са цветове, а плодове - възразил вторият. - Това е синя слива.
-Защо тогава е бяла, а не синя?
-Защото още е зелена.

Най-големият недостатък на един млад монах била разсеяността. Веднъж наставникът му решил да го изпрати в Александрия:
-Иди при аптекаря Аристо и му кажи да ти даде един фунт памет.
След няколко дни младежът се върнал с празни ръце.
-Отче, - обърнал се той към наставника - аптекарят каза, че му е свършила паметта, но помоли да ти предам, че има за теб един пуд търпение.

Авва Филимон веднъж видял група деца весело да играят на селския площад.
-На какво играете? - попитал ги той.
-Играем на това, кой ще изрече най-голямата лъжа - отвърнали децата.
-В моето детство нямаше такива игри! - възмутил се старецът.
-Ти спечели, отче, ти спечели! - завикали едно през друго децата.