Целият свят бил потресен от чудото на Изхода. Името на Моисей било на устата на всички. Стигнала вестта и до мъдрия цар на Арабистан. Извикал царят най-добрия си художник и му заръчал да се отправи при Моисей и да нарисува портрета му. Когато художникът се върнал, царят събрал всичките си мъдреци, изкусни в науката физиогномика, и ги помолил да определят по облика на Моисей неговия характер - привички, наклонности и в какво се крие чудната му сила.
-Господарю, - отвърнали мъдреците - този образ принадлежи на човек жесток, високомерен и алчен, обладан от властолюбие и всички пороци, които съществуват под слънцето.
Царят бил възмутен от тези думи.
-Как?! - възкликнал той. - Възможно ли е да е такъв човекът, отзвукът от чиито подвизи гърми по света?
Завързал се спор между художника и мъдреците. Художникът твърдял, че съвсем точно е нарисувал портрета, а мъдреците, че дадената от тях характеристика е безпогрешна.
Мъдрият цар решил да провери кой е прав и лично се отправил при израилтяните.
От пръв поглед се убедил, че портретът е нарисуван безупречно. Разказал на Моисей за спора между художника и мъдреците.
-В началото, преди да видя лицето ти, мислех, че художникът не те е нарисувал достоверно,- казал царят - защото мъдреците ми са опитни в науката физиогномика, но сега се убеждавам, че тия хора са напълно нищожни и нищожна и суетна е мъдростта им.
-Не, не е така - отвърнал Моисей. - И художникът, и мъдреците ти са изкусни. И единият, и другите са прави. Нека ти е известно, че всички пороци, описани от мъдреците ти, притежавам по природа. Но с дълги и упорити усилия на волята се борих с пороците си, надмогвах ги и ги потисках, докато всичко, което им е противоположно, не ми стана втора природа. И в това е най-голямата ми гордост.
-Господарю, - отвърнали мъдреците - този образ принадлежи на човек жесток, високомерен и алчен, обладан от властолюбие и всички пороци, които съществуват под слънцето.
Царят бил възмутен от тези думи.
-Как?! - възкликнал той. - Възможно ли е да е такъв човекът, отзвукът от чиито подвизи гърми по света?
Завързал се спор между художника и мъдреците. Художникът твърдял, че съвсем точно е нарисувал портрета, а мъдреците, че дадената от тях характеристика е безпогрешна.
Мъдрият цар решил да провери кой е прав и лично се отправил при израилтяните.
От пръв поглед се убедил, че портретът е нарисуван безупречно. Разказал на Моисей за спора между художника и мъдреците.
-В началото, преди да видя лицето ти, мислех, че художникът не те е нарисувал достоверно,- казал царят - защото мъдреците ми са опитни в науката физиогномика, но сега се убеждавам, че тия хора са напълно нищожни и нищожна и суетна е мъдростта им.
-Не, не е така - отвърнал Моисей. - И художникът, и мъдреците ти са изкусни. И единият, и другите са прави. Нека ти е известно, че всички пороци, описани от мъдреците ти, притежавам по природа. Но с дълги и упорити усилия на волята се борих с пороците си, надмогвах ги и ги потисках, докато всичко, което им е противоположно, не ми стана втора природа. И в това е най-голямата ми гордост.
Агада. Сказания, притчи и изречения от талмуда и мидрашите.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
4 август 2011 г. в 0:31
Ако беше вярно, щеше да се отрази на физиономията му...
Иначе, педагогически погледнато, посоката на внушението е правилна :-)
4 август 2011 г. в 0:34
Надявам се тъй да си погледнал, щото не ми се слушат мърморни посред нощ! :D
5 август 2011 г. в 10:35
Началото на притчата е сгрешено. Правилното начало е следното:
Целият свят и околните села били потресени от чудото на Изхода ...