Притчите

Това се случило в стари, прастари, незапомнени времена, когато и летописи още не създавали.
Случвало се и тогава хората да вършат глупости, но никой не ги записвал. И може би затова смятаме нашите предци за мъдри.
В тези незапомнени времена се родила на света Съвестта.
Родила се през тиха нощ, когато всички мислят.
Мисли реката, блестейки на лунна светлина, мисли замрялата тръстика, мисли тревата, мисли небето.
Затова е и така тихо.
Денем всичко шуми и живее, нощем мълчи и мисли.
Всеки пашкул мисли с какви шарки да пусне пеперудата навън.
Растенията нощем измислят цветове, славеите - песни, а звездите - бъдеще.
В такава нощ, в която всички мислели, се родила и Съвестта.
С големи очи, като у нощните птици. Лунната светлина оцветила лицето и в бледи тонове. А звездите запалили огън дълбоко в очите и.
И тръгнала Съвестта по земята.
Живеела наполовина добре, наполовина зле.
Живеела като сова.
Денем никой не искал да разговаря с нея.
Денем не ти е до това.
Тук строеж, там канавка копаят.
Приближи се до някого, а той и ръце, и крака размаха:
-Не виждаш ли какво става наоколо? Тук търкалят камъни, носят дъски, там коне яздят. Трябва да внимаваш сам да не бъдеш смазан. Кога да разговарям с теб!
Затова пък нощем Съвестта се придвижвала спокойно.
Влизала и в богатите мраморни домове, и в тръстиковите колиби.
Тихичко се прокрадвала до спящия. Той се събуждал, виждал в тъмнината горящите и очи и питал:
-Какво има?
-А ти какво прави днес? - питала в отговор Съвестта.
-Какво да съм правил? Нищо такова, струва ми се, не съм правил.
-А ти помисли.
-Ами всъщност ...
И Съвестта заминавала при друг човек, а пробуденият не можел да мигне до сутринта. Все мислел и мислел, какво е направил през деня. И много от това, което не дочувал в дневния шум, чувал в тишината на нощта.
И малко били тези, които спели.
Безсъница нападнала всички.
Даже на богаташите нито доктор, нито опиум можели да им помогнат.
Самият мъдър Ли-Хан-Дзу не знаел средство срещу безсъницата.
Ли-Хан-Дзу имал повече пари от всеки, повече земя от всеки и повече къщи от всеки.
Затова и хората мислели:
-Щом той има от всичко повече от всеки, значи има и най-много ум!
И го наричали премъдър.
Но самият премъдър Ли-Хан-Дзу по-силно и от другите страдал от същата болест и не знаел какво да направи.
Всички му били длъжници и цял живот отработвали дълговете си към него. Така мъдро се устроил Ли-Хан-Дзу.
Като мъдър човек, той винаги знаел какво трябва да се направи.
Когато, например, някой от длъжниците го крадял, Ли-Хан-Дзу му измислял такова наказание, че да служи за назидание и на останалите.
Денем това се получавало много мъдро, защото другите наистина се страхували да не попаднат в същото положение.
Но нощем му идвали други мисли:
-А защо той ме краде? Защото няма нищо. А защо няма нищо? Защото през цялото време трябва да отработва дълга си към мен и няма кога да заработи нещо за себе си.
Така че мъдрият Ли-Хан Дзу даже се смеел.
-Хубава работа! Излиза, че са ме окрали, но сам съм си виновен.
Смеел се, но да заспи така и не можел.
И безсънните нощи го докарали дотам, че един ден обявил:
-Ще върна на всички и парите, и земите, и къщите.
И тук роднините му надали вой:
-Това е от безсъницата! Тя докара мъдрия човек до безумие!
Същото казали и докторите.
Вдигнал се шум:
-"Тя" е виновна за всичко! Ако най-мъдрият от хората е обладан от безумие, какво ще се случи с нас?
И се изплашили всички - и богати, и бедни.
Всички се заоплаквали:
-И мен "тя" ме мъчи с безсъница!
-И мен!
-И мен!
Бедните се изплашили даже повече от богатите:
-Ние имаме по-малко от всички, значи и ум имаме по-малко! Какво ли ще ни се случи?
А богатите казали:
-Виждате ли как "тя" наплаши бедняците, трябва поне за тях да се застъпим!
И всички започнали да мислят как да се отърват от Съвестта. Но с когото и да се съветвали, нищо не могли да измислят.
Живял тогава в Нанкин А-Пу-О, толкова мъдър, толкова учен, че нямал равен на себе си в цял Китай.
Решили хората:
-Трябва от него да поискаме съвет. Няма кой друг да ни помогне!
Организирали се, занесли дарове и многократно му се поклонили до земята:
-Помогни ни срещу безсъницата!
Изслушал А-Пу-О жалбите на народа, помислил, усмихнал се и казал:
-Може да се намери изход! Може да се направи така, че "тя", даже и да идва, да няма никакви права. Дайте да съчиним закони. Откъде непросветеният човек да знае какво е длъжен да прави и какво не е длъжен? Хайде, да съчиним закони и да ги напишем на свитъци! Мандарините ще ги научат наизуст и ще ходите при тях да питате какво може и какво не може. И нека тогава "тя" дойде. Ще попита: "Какво прави днес?" - "Правих каквото се полага и е написано в свитъците". И всички ще спят спокойно. Разбира се на мандарините ще трябва да се плаща. Няма даром мозъците си със закони да набиват!
Зарадвали се всички.
Мандарините - защото все пак е по-леко да се ровиш в книгите, отколкото в земята.
А другите - защото е по-добре да платят на мандарина, за да поговорят с него минутка през деня, отколкото цяла нощ с "нея" да разговарят.
И се хванали да пишат какво човек е длъжен да прави и какво не е. И написали.
А мъдрият А-Пу-О направили глава на мандарините.
И заживели хората отлично.
Даже на външен вид започнали да се поправят.
Каквото и да направи човек, само трябва да притича при мандарина:
-Разтваряй, мъдрейши, свитъците и казвай, какво в такъв случай се полага!
Или възникне спор между двамина, пак там отиват:
-Разтваряй списъците! Кой по тях излиза прав?
Само последните бедняци, които даже нямало с какво да заплатят на мандарина, продължавали да страдат от безсъница.
А останалите, като дойдела нощем Съвестта, казвали:
-Въобще няма за какво да идваш! Постъпвал съм по законите, както е написано в свитъците. И не съм сам!
Обръщали се на другата страна и заспивали.
Даже мъдрецът Ли-Хан-Дзу, който се измъчвал от безсъницата повече от всеки друг, сега само се подсмихвал, ако нощем го навестяла Съвестта.
-Здравей, красавице! Какво ще кажеш?
-Ти нали щеше имуществото да връщаш, а? - питала го Съвестта, гледайки го с огромните си очи, в които блещукали звездите.
-А имам ли право? - хихикал Ли-Хан-Дзу. - Какво е написано в свитъците? "Имуществото на всеки принадлежи на него и на потомството му". Как да разхищавам чуждо имущество, щом потомството ми не е съгласно с раздаването. Ще излезе, че съм крадец, който краде от тях или луд, който краде от самия себе си. А в закона е казано: "Крадецът и лудият да бъдат оковани във вериги". Така че остави ме да спя спокойно, а не е лошо и ти да поспиш, вместо да шеташ насам-натам!
И даже не си правел труда да и обърне гръб, а веднага сладко заспивал.
И където и да отидела Съвестта чувала едно и също:
-Както говорят мандарините, така и правим. Иди и питай тях! Ние сме според закона.
Отправила се тя при мандарините:
-Защо никой не иска да ме слуша?
А мандарините се смеели:
-Че как да слушат хората теб? Ти непрекъснато ги объркваш. А тук всичко ясно е написано с туш на жълта хартия. Велика работа! Ненапразно А-Пу-О за това, което измисли, е назначен за върховен мандарин.
Отишла Съвестта тогава при самия премъдър А-Пу-О. Докоснала го леко и зачакала.
Пробудил се А-Пу-О и скочил:
-Как смееш ти без разрешение нощем в чужд дом да стъпваш? Какво е написано в закона? "Който нощем тайно се яви в чужд дом, да бъде считан за крадец и да бъде затворен в тъмница".
-Но аз не съм дошла при теб да крада. Аз съм Съвестта.
-А по закон си развратница. В закона ясно е написано: "Която жена нощем се яви при чужд мъж, да се счита за развратница и да бъде затворена в тъмница". Значи, ако не си крадла, си развратница!
-Каква развратница съм аз, какво говориш! - възкликнала Съвестта.
-Ах, значи не си крадла, не си и развратница, а просто не искаш да изпълняваш закона! Така ли? И затова закон има: "Който не иска да изпълнява закона, да бъде считан за беззаконник и да бъде затворен в тъмница". Хей, хора! Хванете тази жена и я хвърлете зад решетките за вечни времена като развратница, заподозряна в кражба и уличена в явно неподчинение на закона.
Хванали Съвестта, хвърлили я в тъмницата и я приковали с вериги.
Оттогава, естествено, и никого не безпокои.
Даже съвсем забравили за нея.
Само понякога се случвало някой грубиян, недоволен от мандарините, да кресне:
-Вие съвест нямате ли?
И веднага му показвали документ, че сега тя излежава присъдата си.
-Щом я държим под ключ, значи имаме!
И грубиянът млъквал, видно е - прави са!
И от тогава хората живеят спокойно, спокойно!

Влас Дорошевич "Приказки и легенди"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy