Анатол Франс vs. Паулу Коелю (анкета)



Текстът на Коелю:

Богородица с младенеца Иисус на ръце се спуснала на земята, за да посети един манастир. В радостта си монасите се наредили в права линия, за да й покажат уважението си: един от тях рецитирал стихове, друг й показвал светещи картини от Библията, трети чел имената на всички светии. Най-накрая в редицата стоял скромно един свещеник, който никога не бил имал шанса да се учи при мъдреците на своето време. Неговите родители били обикновени хора, които работели в пътуващ цирк. Когато дошъл неговият ред, монасите искали да свършат с оказването на почести, страхувайки се, че той може да развали впечатлението за тях. Но той също поискал да покаже любовта си към Девата. Смутен, виждайки неодобрението на братята си, той извадил от джоба си няколко портокала и започнал да ги подхвърля във въздуха — жонглирал с тях така, както го били научили родителите и циркът. Само че благодарение на това младенецът Иисус се усмихнал и запляскал с ръце от радост. И само на този скромен монах Богородица дала да подържи за малко Сина й. 

източник

Текстът на Анатол Франс - тук.


Публикувано от

С една обувка

Човек пътувал в автобуса. До него седял младеж с вид на хипи. Изведнъж забелязал, че момчето има само една обувка.
-Синко, май си загубил едната си обувка - обърнал се той към спътника си.
-Не, човече, намерих я!

Антъни де Мело

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Притча за здравословното хранене

Държа дебело да подчертая, че личното ми отношение въобще не съответства! То пък и в приказките вече да не може "три дни яли, пили и се веселили", ама ха! :)

В началото Бог сътворил небето и земята. Земята била покрита с броколи, цветно зеле, спанак и разноцветни плодове. Адам и Ева живели дълго и били здрави. И сътворил Сатаната сладоледа и баничките с масло. И попитал Сатаната Адам: 
-Искаш ли да добавя в баничките и пълномаслено сирене?
-Искам - отвърнал той.
-Аз също - обадила се Ева. - И да е соленичко, ако може.
И двамата наддали по 3 кг.

И създал Бог био-йогурта, за да може Ева да запази фигурата си, която Адам така обичал. А Сатаната създал пшеничното брашно, маята и рафинираната захар. Смесил ги и Ева минала от 36-ти на 44-ти размер.

И казал Бог:
-Яж със здраве тая салата от градината ми.
-И добави сос от синьо сирене и чесново хлебче - подшушнал Сатаната.
Адам и Ева отпуснали коланите след ядене.

И казал Бог:
-Пращам ви за здраво сърце пресни зеленчуци и зехтин.
-От мен чеверме и печена кокошка - допълнил Сатаната.
Адам и Ева качили холестерола до небето.

Измислил Бог печените картофи без масло, с високо съдържание на калий и други полезни съставки. Сатаната отвърнал на удара с пържен чипс, като не пропуснал да го посоли обилно.
Адам и Ева качили още килограми и се изринали в добавка.

Бог създал бягащата пътека, за да могат децата му да контролират теглото си. А Сатаната - телевизора и дистанционното. Адам и Ева се настанили на дивана, защракали с дистанционното и си взели вибромасажни уреди за корем.

Бог сътворил нискокалоричните продукти. Сатаната - Макдоналдс и чизбургера.
- Искате ли? - попитал той Адам и Ева.
- Двойна порция! - облизали се те.
... И получили инфаркт.

Бог въздъхнал и създал байпаса. Сатаната се ухилил и създал Министерството на финансите и Здравната каса.

Хм, Бог значи ... :D

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Хадиси

Заслужаващият доверие притежава четири неща: добро средство за придвижване, просторен дом, красиво одеяние и ярък светилник. Средството за придвижване е умът, просторният дом - търпението, красивото одеяние - срамът, яркият светилник - знанието.

Има три вида ръце: взимащи, даващи и пазещи. Най-добри от тях са даващите.

Научете се на три неща от враната: да се съвкуплявате в тайна, да излизате сутрин рано за дивеча си и да избягвате враговете.

Няма по-страшна самота от самомнителността.

Нито един доносник няма да влезе в Рая.

Търси знания от люлката до гроба.

С милостинята започни от себе си и семейството си; ако остане, дай на роднините си; ако остане още, дай на чуждите.

Нима мислите, че силата се измерва с мятане на камъни? Най-силен е този, който побеждава гнева си.

Бог се срамува да върне празни повдигнатите към него ръце.

Огънят от разлъката гори повече от пламъците на ада.

Най-добрият младеж е този, който подражава на старец, а най-лошият старец - този, който се уподобява на младеж.

Колко голяма е разликата между дело, сладостта от което отминава, а грехът остава и такова, тежестта от което отминава, а ползата остава.

Неуместната доброта е зло.

Да се гордееш с достойнствата си е по-добре, отколкото да се гордееш с родословието си.

Завистникът няма покой.

Ласкавата дума приковава сърцата.

Достойнството на човека е под езика му.


Публикувано от

Мисията провалена!

Спомняте ли си, че геройски се опитвах да откажа старите книги. И бях успяла ... до днес. :D Даже издържах на изкушението "Летящата класна стая", издание 1960-та, за съблазънта от илюстрацията на корицата да не говорим, но като налетях на една от любимите си детски книги, до тука бях!:)



Странно, че точно тези дни си мислех за нея, пак покрай деня на шоколада. И за една приказка за кутия шоколадови бонбони. Но нея ще ви я разкажа следващия път. А сега ...






























Като ни е по-лесно да слъжем набързо, вместо да обясняваме на децата, така ни се пада! :)

Приказката е на Данко Димитров

Публикувано от

Как узбекските майки ругаят децата си

Вчера четох истории за Настрадин Ходжа, измежду които ми попадна това. Дали е истина не знам, но ми стана интересно и реших да споделя.
Когато избухнели, започвали да сипят клетви, но запазвайки тона, вмъквали вътре отрицателна частица. Примерно, вместо "Зло да те застигне!", казвали "Зло да не те застига!" Така по тона детето разбирало, че е виновно, а от друга страна ангелът, който седял до него и записвал пожеланията за живота му, получавал положително послание. 
Предполагам за този ангел става въпрос. :)
За мен лично тая концепция издиша нещо, защото открай време вярвам, че "горе" дешифрират точно тона и излъчването, в които щом си като градоносен облак едва ли се намира някакъв позитивизъм. Формалната фраза - не.
Други ще възразят, че децата не трябва да се ругаят въобще. Да не избухваш никога не е естествено за мен, но колкото по-рядко, толкова по-добре, разбира се. Клетвите са неприемлива крайност.

Публикувано от

Да се сдобиеш с перла

Шибли поискал от Джунаид да стане негов учител с думите:
- Препоръчаха ми те като експерт по перлите (просветление и мъдрост). Подари ми перла или ми продай!
Джунаид отвърнал:
- Ако се съглася да ти продам перла, няма да ти стигнат парите да я купиш. Ако ти подаря, придобивайки я толкова лесно, няма да оцениш стойността и. Постъпи като мен - хвърли се с главата напред в Морето и ако си търпелив, ще се сдобиеш с твоята перла.

суфийска притча

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Любовта на Петър и Феврония

Това било отдавна. В килията си в Муромския манастир умирал старецът Давид. Той изпратил послушника в близкия женски манастир, за да доведе да се простят неговата сестра в Христа, блажената Ефросиния. А блажената Ефросиния бродирала в килията си със златни конци далеч след полунощ. Не се удивила на пратеника, сякаш чакала лоши новини.
- Кажи на брат Давид, че ще дойда веднага, когато довърша ръкоделието си - заръчала тя.

Светските имена на Давид и Ефросиния били Петър и Феврония. В началото на XIII-ти век Петър бил муромски княз - храбър, справедлив и силно вярващ. Един ден княжеството му било нападнато от самия Дявол, който предизвикал младия княз на дуел. Петър не се уплашил -  вярата му била силна, а мечът - подарък от самия архангел Михаил. Дълга и оспорвана била битката. Дяволът успял да рани княза, но не и да го победи. Петър сразил злото. Но след двубоя тялото му се покрило с язви, които го изгаряли с адски огън. Изпратил за лечители. Накрая слугата му се върнал с вестта, че в глухо селце живее девойка - блажена Феврония - с несравними лечителски умения. Двамата се качили на конете и се отправили в търсене. Когато пристигнали до бедната и колиба, князът едва се държал на седлото. Слугата влязъл при лечителката. Девойката седяла пред чекръка и предяла.
-Чухме, че умееш да лекуваш като никой друг! - казал и слугата. - Ще излекуваш ли моя господар?
-Мога - отвърнала Феврония. - Но имам едно условие, в замяна на това да се омъжи за мен.
Слугата предал думите на момичето на княза. Той се опитал да я изпита с гатанка, но тя не му отстъпила по съобразителност. Князът нямал друг избор, приел условието, защото не искал да загуби живота си - обещал, ако успее да го излекува, да вземе Феврония за жена. Тя го пратила в банята да се изкъпе, а през това време приготвила лековита отвара. Накрая я прекръстила и сякаш вътре се вселил Светия Дух. Изпратила слугата да отнесе отварата на княза в банята. Когато намазал раните си с нея, те чудотворно изчезнали.
Щастлив от изцелението, князът се метнал на коня да си върви. И през ум не му минавало да изпълни обещанието. Пратил слугата си да занесе на Феврония торба с пари.
- Не! - отказала Феврония заплащането. - Не може да се откупи с пари от дадената дума. Нека ги задържи, ще му потрябват за други лекари.
И наистина, през нощта тялото на княза отново се покрило с рани. Докато се гърчел в агония, му се явил ангел с думите:
- Тежък грях имаш, Петре! Пренебрегна онази, която те изцели и я обиди. Ненапразно апостол Лука е казал: "Всеки, въздигащ себе си ще бъде унижен , и всеки , смиряващ себе си ще бъде въздигнат".
На следващата сутрин княз Петър се изповядал в църквата и греховете му били простени. Превъзмогвайки болката, той отново се качил на коня и се отправил към дома на Феврония. Тя го приела без да го упрекне и с една дума. Той и поискал прошка и дал вярна клетва да я вземе за жена. Феврония го изцелила от дяволската проказа. Решили да не отлагат сватбата и направили венчавката на Петровден. На гостите им се струвало, че никога не са виждали такава красива двойка като Петър и Феврония. Изпълнила се божията воля. За такива бракове казват, че се сключват на небесата.

В манастира брат Давид вече берял душа. Отново изпратил послушника с молба до Ефросиния да побърза. Тя го изслушала спокойно. Знаела, че скоро с Давид ще се съберат ...

След сватбата Петър и Феврония заживели в княжеския дворец в мир и съгласие. Петър не можел да се нарадва на младата си жена - и красива, и умна, и скромна. Но болярите и жените им шушукали зад гърба на княгинята и се подигравали с произхода и.
- Вижте я, вижте я селянката как събира трохите от масата с ръка! - понесло се по масата на един пир. - Не за княгиня е отредена тя, а за слугиня!
Когато Феврония разтворила дланта си, вместо трохите, които била събрала, там блеснали скъпоценни камъни. Това ги накарало да замлъкнат, но не за дълго. На следващата сутрин при княза се явила делегация. Болярите поискали от него да прогони жена си, за да не срами княжеството. Петър се разгневил силно, но знаел и че не може да управлява в неразбирателство с болярите си.
- Идете при Феврония - отпратил ги той. - Каквото реши тя, това ще е!
Отишли болярите при Феврония и и заявили волята си.
- Добре, ще си ида! - рекла тя. - Но само ако ми позволите да взема със себе си това, което ми е най-скъпо.
- Вземи каквото искаш - зарадвали се болярите.
- Тогава си отивам и ще взема със себе си мъжа си, княз Петър. Няма друго, което да е ценно за мен на тоя свят!
Още повече се зарадвали болярите. Не само няма да се налага да служат на простата селянка, а се явява възможност за всеки от тях да седне на княжеския престол.
Отправили се Петър и Феврония в изгнание от родната земя. Наели лодка да ги прекара през реката. Заспал Петър, а лодкарят с въжделение гледал красивата княгиня. Забелязала това Феврония и му казала:
- Гребни вода от реката от лявата страна на лодката и от дясната. Опитай я и ми кажи, еднаква ли е на вкус?
- Еднаква е - отвърнал лодкарят, като опитал водата.
- Така и женското естество е еднакво! Защо забрави своята жена и се вглеждаш в чуждата? - засрамила го Феврония.
През това време в осиротелия Муром започнали междуособици сред болярите за престола. Народът страдал от глад и епидемии. Настъпили страшни времена. Тежко било за княза да научава как погива родния му град. "Какво ли ще се случи сега, като по своя воля се отказах от престола?" - мислел той. Видяла Феврония, че го обсебва беса на унинието и решила да укрепи вярата му, като направи зримо за него милосърдието божие. А Петър недоумявал защо жена му е толкова спокойна при такива лоши вести.
- Не се опечалявай, съпруже! - рекла му Феврония. - Пази достойнството си и в мъка, и в радост.
Извадила две главни от огъня и ги забола на брега.
- На сутринта ще се превърнат в две раззеленени дървета - усмихнала се тя. - Това ще бъде знак божи.
През нощта Петър сънувал сън: много хора мерели княжеската корона и всеки от тях смятал, че е единствения достоен за нея, но тя не станала на никого. Когато се събудил сутринта, видял че е станало чудото, предречено от жена му - на мястото, където забила двете обгорели главни, се извисявали две стройни, зелени дървета. Възрадвала се душата на Петър от божието знамение, отхвърлила беса на отчаянието и на негово място се поселила надежда. В този миг се появили болярски пратеници. Паднали в краката на княза и го помолили смирено да се върне, преди княжеството да е погинало напълно.

Старецът Давид починал без да дочака Ефросиния. Отнесъл послушникът тъжната вест: представил се Давид пред божия престол. Ефросиния направила последния бод, изпълнила дълга на послушание. Знаела, че е дошъл и нейният час. Станала, помолила се на своята застъпница, Божията майка, с чиито повели съгласувала живота си и с мир се отправила след своя мъж и брат в Христа. Така завинаги се съединили душите на Петър и Феврония.

Петър и Феврония били добри владетели. Когато отгледали децата си и поставили сина си на престола, двама се подстригали и постъпили в манастир. Феврония измолила от Бог да напуснат земните селения в един ден и час. Така и станало. Погребали ги в обща гробница, където днес се стичат множество поклонници. Те неслучайно са известни като покровители на любовта и брака, защото изпълнили повелята жената да е покорна на мъжа си, а той да я обикне като себе си. В суетата на обкръжаващия ни свят може ли да има нещо по-скъпо от мира и уюта в семейството, здрави и щастливи деца и сигурното рамо до себе си?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

16 години минават като миг

:) И сякаш беше вчера ...

Помню утро: как-то странно
Заболел внизу живот.
Выйдя с охами из ванной
Поняла: рожу вот-вот.

Муж спокойно, без истерик
Транспортировал в роддом.
После стопки книг я – медик!
Но на практике не то…

Я кричала, я рыдала,
В стену била кулаком,
Но внутри я твердо знала –
Оно стоило того!

Первый раз ее я вижу
Ту, что знала почти год.
Мне ее, чтоб были ближе,
Положили на живот.

Это хрупкое создание,
Этот скользкий червячок
Отменил все мирозданье,
Для меня создав мирок.

Моя дочь! Могу себя я
Гордо матерью назвать.
Для нее всю жизнь меняю,
Все хочу я ей отдать!

Хоть с улыбкой, но обидно –
Дочь похожа на отца.
Сколько ни смотри – в ней видно
Лишь черты его лица.

Ну да ладно, не проблема! 
Тут другой стоит вопрос:
Где и сколько мазать кремом?
Как стричь ногти? Чистить нос?

Как купать? Мотать в пеленки?
Как подгузники менять?
Как надеть ей распашонки
И вообще – на руки брать???

Идет время, я справляюсь,
Доченька моя растет.
Только вот не высыпаюсь
С дня рождения ее.

Повернулась на животик –
Мама счастлива! Прогресс!
Но теперь проблема – ротик –
Первый зуб у нас полез!

Слезы, крик, температура.
Вылез зуб – спокойно спим.
Две недели отдохнули –
Пора лезть зубам другим…

Рот уж весь почти зубатый,
Но еще мы не пошли!
У других малыш – лохматый,
Наш же – будто кто обрил!

Ничего, смиренно терпим…
Вот и первые шаги!
Может, скоро не заметим,
Что уже банты нужны!

Как же быстро время мчится!
В памяти еще свежо,
Как вручали мужу свиток
Весом в три пятьсот кило.

А сегодня уже в парке
Дочь гоняет голубей.
Нет дороже мне подарка,
Чем смех девочки моей!

Иногда ее ругаю,
Но ей стоит лишь обнять,
Как от ласки к ней я таю,
Так и тянет целовать!

Только мать может всецело
Для дитя себя отдать
И всегда душой и телом
Жизнь его оберегать. 

Нет ни капельки сомненья,
Что живу я для нее.
Что мое сердцебиенье,
Что и жизнь моя – ее…

Публикувано от

Старците-пустинници се шегуват V

Млад монах дошъл при великия Йоан.
- Отче, мнозина ни възхваляват. Какво би ме посъветвал за това? - попитал той.
- Ако някой ти ближе стъпалата - отвърнал Йоан, - спри го, преди да те е захапал.

На монах, който искал да напише книга, един от старците казал: "Запомни, хартията ще изтърпи всичко, но читателят не!"

Млад монах казал на старец:
- Колко е трудно, отче, да обичаш ближния!
- Действително, ние имаме повеля да възлюбим ближния като себе си, а ближният прави всичко възможно да не я изпълним.

- Как да разбера дали съм мъдър, разумен и добродетелен? - попитал един монах старец.
- Да знаеш какво да направиш е мъдрост, да знаеш как - разум, а да го направиш - добродетел - отвърнал старецът.

Един монах паднал в яма в пустинята. Когато го намерили, не давал признаци на живот и го занесли да го опяват. Но за изненада на присъстващите, "мъртвецът" се надигнал.
- Мислехме, че си мъртъв, братко! - казали му.
- А аз знаех, че не съм - отвърнал той.
- Как така, ти не даваше никакви признаци на живот?
- Бях гладен и ми беше студено на краката.
- Е, и?
- Ами ако съм мъртъв - или съм в рая, или съм в ада. Ако съм в рая, не може да съм гладен. А ако съм в ада, не може да ми е студено на краката.

Великият Йоан веднъж казал на монасите си:
- Да казваш "аз не се оплаквам" е най-непоносимият начин да се оплакваш!

Един монах казал на старец:
- Не винаги е лесно да разбереш в какво се състои дългът ти!
- Напротив, едва ли има по-лесно от това - отвърнал старецът. - Дългът обикновено е това, което най-малко от всичко ти се иска да правиш.

 из "Старците-пустинници се шегуват"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от