Притчите

"Дядо ми беше жесток човек и през петдесетгодишния си живот не пожали нито един нещастен. Самият той имаше отлично здраве, богатствата му бяха несметни. "Болестта, – казваше той, – е плод на въображението, а нищетата – резултат от безпорядъка." Когато му съобщаваха, че някой е заболял, той отвръщаше, че болния си е навлякъл това или чрез нередовен живот, или чрез неправилно хранене. Така че нито бедняк, нито недъгав предизвикваха жалостта му и не можеха да разчитат на помощ от него.

Даже по-лошо, видът на нещастниците му беше противен, а сълзите го докарваха едва ли не до бяс. Веднъж му казаха, че в околността се е появил вълк. Вече беше разкъсал няколко овце и няколко коня и беше осакатил някой от селяните. Тогава, по-скоро от нежелание да слуша жалби и да гледа пострадали, отколкото от милосърдие, дядо ми реши да прогони от земите си разоряващото чудовище.

Той събра съседите и ловците се отправиха към гората. През нощта на един ловък войник се отдаде да открие леговището на вълка. Обградиха звяра и ловът започна. Вълкът успя да се измъкне от кръга и побягна. След около час бесен бяг реши да се укрие някъде, както често правят тези животни. На пътя му се изпречи колибата на един въглищар.

Пред прага играеше малко момченце.

Разяреният хищник се хвърли върху него.

Намиращата се в колибата жена се хвърли да спасява детето си, но вече беше късно. На виковете и се отзова мъжът и, който работеше наблизо. Той стискаше в ръце брадва и с нея разби главата на вълка.

Тук на своя разпенен жребец се появи дядо ми, разгорещен от гонитбата. Виждайки въглищаря с брадвата в ръце и майката, ридаеща над мъртвото дете, притиснато до гърдите си, той викна:
– Какво ревеш, жено? Сама си си виновна! Ако гледаше по-добре сина си, вълкът нямаше да го нападне! А ти, селянино ... Как посмя да убиеш животното, което преследвам аз!
– Смилете се, господине! – извикаха мъжът и жената в един глас и сълзи се затъркаляха от очите им.

– Кълна се в рогата на дявола! – продължи да крещи дядо ми. – Писна ми да гледам вашите сълзи!

Продължавайки да плаче, нещастната майка протегна към него телцето на мъртвото дете, надявайки се, че тяхното нещастие ще смекчи сърцето на графа. Но се случи нещо съвсем неочаквано. Още по-освирепял моят дядо с все сила удари жената по главата с дръжката на камшика. Жената падна на една страна, а телцето на детето - на другата.

Въглищарят се хвърли към графа, но изведнъж пусна брадвата и протегна към него невъоръжените си ръце:
– Каменно сърце! Ти не можеш да видиш сълзите на родителите, оплакващи загиналото си дете! Добре, в името на Бога те проклинам! Да дойде час, когато ще искаш да заплачеш, но не ще можеш, а изпълнилите сърцето ти сълзи да го разкъсат на части! Махай се! И нека това възмездие за жестокостта ти порази теб и потомството ти до трето коляно!

Дядо не беше впечатлителен човек, но това проклятие го изплаши. Той обърна коня, заби шпори в хълбоците му и препусна надалеч.

Дядо имаше четирима синове.

Най-големият беше комарджия. След като проигра наследството си, той се отправи към Америка, но загина по време на корабокрушение, така и не успял да преплува океана.

Разбирайки за гибелта му, потресеният баща поиска да заплаче, но не можа.

Вторият му син се забърка със заговорници. Заговорът беше разкрит и на всички им отсякоха главите като предатели.

Виждайки сина си да се изкачва на ешафода с обронена глава и мъртво бледо лице, той искаше да заридае, но очите му останаха сухи.

Неговият трети син също беше страстен ловец. Веднъж като преследваше глиган, конят му неочаквано се метна встрани. Той падна, удари си главата в едно дърво и почина на място. Виждайки това, дядо ми скочи от коня, хвърли се към сина си, но улови единствено последния му дъх. Той протегна ръце към небето и възкликна:
– Господи, умолявам те – само една сълза!

Но проклятието продължаваше да е в сила и в този миг сърцето на дядо ми се препълни със сълзи и се пръсна.

Остана жив само четвъртият син - моят баща. Той беше добър и ласкав, но проклятието не подмина и него. Независимо от добротата си, той също не можеше да плаче, колкото и голяма да е мъката му. Почина съвсем млад още докато бях малък.

Сега проклятието на въглищаря застигна и мен, защото той, повтаряйки думите от Светото Писание, каза:"Да бъдеш проклет ти и потомството ти до трето и четвърто коляно!" На мен също не ми е дадено да плача и затова скоро ще умра. 

– Татенце, а не знаете ли начин да свалим това проклятие?
– Има един, но е толкова сложен, че даже не ми се мисли за него.

– Татенце, умолявам ви, кажете го!

Следва продължение ...