От новата ми "Голяма книга на българските легенди и митове", в която се надявах да има повече, които не знам, но все пак намират се. :)
 |
| Изображение от Самодивска омая |
Един гърбав човек замръкнал до самодивски кладенец. През нощта пристигнали самодивите и започнали да играят хоро. Човекът загубил ума и дума от страх, още повече го открили и го накарали да се хване на хорото с тях. Казали му каквото пеят и той да повтаря.
– Сряда, петък, сряда, петък ... – запели самодивите.
– Сряда, петък, сряда, петък – повтарял гърбавият след тях.
Като се наиграли самодивите, една от тях го тупнала по гърба и гърбицата му изчезнала.
Прибрал се човекът по живо, по здраво. Разчуло се по всичките села как се е отървал от гърбицата. Дошъл при него друг гърбав, да разбере къде е самодивския кладенец, че и той да се излекува. Научил и отишъл там.
През нощта историята се повторила. Дошли самодивите и накарали гърбавия да се хване с тях на хорото и да повтаря думите им.
– Сряда, петък, сряда, петък ... – запели самодивите.
– Сряда, четвъртък, пък чак тогава петък – викал гърбавият.
Като свършило хорото, една от самодивите тупнала човека по гърба и му пораснала още една гърбица.
Извод: Когато човекът с възможностите, респ. с парите, каже, че четвъртък няма - четвъртък няма! :D
Аз понеже съм от тия, дето вечно ще си ходят с две гърбици, че и повече, сама си се смях. А пък като тръгнах да си търся изображение, имах едно щото, но по-неутрално и попаднах през Гугъл на това, съвсем българско от блога на DSdiva, се оказа, че аз съм била провокатора на поста, вече прихнах с глас. :D
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Сряда, петък, сряда, петък ..."
Публикуване на коментар