Когато се сетих за предишната коледна история на Пауло Коелю, когото почти не отразявам, и тръгнах да я търся, прочетох някъде из нета, че той всяка година пишел по една коледна приказка. Реших да прегледам и попаднах на тази, която ми е твърде насилено да е коледна чак или точно, но е една приятна приказка за добротата, подкрепата и лоялността в семейството.
На Бъдни вечер царят поканил премиера да се присъедини към него за традиционната разходка из столицата. За да не стават обект на празно внимание от страна на гражданите, двамата се преобличали за такива разходки като търговци от далечни земи.
Те тръгнали през центъра и се възхищавали на светлините на коледните елхи, суматохата около магазинчетата за подаръци и хората, бързащи към домовете си и празничната трапеза.
Но това бил светът на богатите. По пътя обратно към двореца те минали през беден район, където картината била съвсем различна. Нямало празнични светлини и шум, нито вкусни аромати във въздуха от празнични ястия. Царят обърнал внимание на премиера, че трябва да потърсят начин да облекчат живота на по-бедните граждани. Премиерът кимнал, знаейки че скоро въпросът ще бъде забравен или удавен в бюрокрацията по разпределянето на бюджета.
Изведнъж от най-бедната къща се чула музика. Това била една толкова разнебитена колиба, с толкова изгнили и разкривени дъски, че те можели през цепнатините да надзърнат какво се случва вътре. Гледката била изумителна: един старец, който седял в инвалиден стол, плачел, млад мъж с тъжни очи пеел и свирел на дайре, а млада жена с бръсната глава танцувала. На царя и премиера им станало любопитно и почукали на вратата. Когато им отворили, се представили за търговци, които идат от дълъг път и помолили за подслон.
– Можете да пренощувате в хотел в града – отвърнал им старецът. – Въпреки музиката, която сте чули, този дом е пълен с тъга и страдание.
Мнимите пътници се поинтересували какво се е случило и старецът им разказал своята история:
Мнимите пътници се поинтересували какво се е случило и старецът им разказал своята история:
– Цял живот обучавах сина си в калиграфия, за да може някой ден да постъпи като писар в двореца. И макар той да я овладя перфектно, възможност за работа така и не се отвори.
Миналата нощ сънувах такъв глупав сън - един ангел ми каза да купя сребърен бокал и царят ще дойде в дома ми, ще пие от чашата и ще даде работа на сина ми. Ангелът беше толкова убедителен, че реших да го послушам. Но ние нямахме пари даже за меден бокал. И тогава снаха ми отиде на пазара и продаде косата си. С парите купихме бокала. И сега с песни и танци те двамата се опитват да призоват Духа на Коледа, но изглежда нищо не се получава.
Царят помолил да му сипят вода и отпил от бокала.
– Знаете ли, – казал на домакините той, – ние днес се срещнахме с вашия премиер и от него знаем, че след една седмица ще бъде обявено място за нов дворцов писар.
Старецът кимнал недоверчиво и се сбогувал с пътниците. Но на следващата сутрин наистина царските глашатаи обявили навсякъде, че е нужен нов писар в съда.
Когато дошъл денят кандидатите да покажат своите възможности, влязъл премиерът и обявил темата на изпита. Кандидатите трябвало да отговорят писмено на въпроса: "Защо старецът плаче, младият мъж свири и пее, а жената с бръсната глава танцува?" Всички изпаднали в пълно недоумение, само един вехто облечен млад мъж в ъгъла се усмихнал широко и започнал да пише.
по мотиви от индийска приказка
Пауло Коелю
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: Музиката от къщата"
Публикуване на коментар