Притчите

От новата ми книга с български легенди и митове, преразказана в съкращения.

Едно време Господ ходел по земята – да види как живеят хората. Богаташите се надпреварвали да го канят на гости, че да се похвалят със стока и имот. Решил и един беден човек да го покани у дома си. Добре, но те били такива сиромаси, че имали в къщи само малко брашно и една кокошчица. Казал той на жена си какво е решил, та да замеси една баница и да направи малко брашнена каша. Жената се възпротивила - де се е чуло и видяло да се канят гости на брашнена каша?! Но мъжът настоял на своето, решил да заколят и кокошката.

Това, което сиромасите не знаели, било, че Господ, като не успявал да види всичко по земята, повел със себе си и светиите. Тъкмо мъжът бил подгонил кокошката по двора да я колят и къщата се напълнила с народ. Господ, като видял каква сиромашия е легнала у тях и колко са притеснени домакините, благословил трапезата и яденето стигнало за всички, даже гостите похвалили стопанката каква вкусна баница е омесила.

Почерпили се каквото се почерпили и Господ попитал мъжа какво да ги благослови, от какво имат нужда.

– Господи, – отвърнал беднякът, – ние в тоя живот не видяхме прокопсия, барем да ни запазиш една рогозка в рая, та поне там да видим добро.

Господ обещал да им запази рогозка в рая на най-хубавото място. През това време свети Петър смушкал стопанина да не е такъв ахмак, ами да поиска от Господ да му посади вълшебна ябълка. Сиромахът поискал и нея и Господ му дал ябълката и едно тесте вълшебни карти. Ябълката благословил да ражда много и вкусни плодове и който посегне да ги откъсне, да залепва за нея и да не може да се освободи, докато стопанинът не каже. А тестето карти било такова, че с него да победи и най-големите майстори в играта.

Тръгнал сиромахът с божия дар по селата. Търсел комарджии и ги предизвиквал, та за кратко време понатрупал пари и си купили стока и имот. Но още не бил успял да им се порадва, когато един ден се явил архангел Михаил да му взима душата. Помолил го човекът за отсрочка, но архангелът отвърнал, че с него пазарлък не става.

– Добре, – рекъл селянинът,  – остави ме поне да се простя с жената и стоката.
Архангелът разрешил и докато чакал, понечил да си откъсне една ябълка от дървото. Както посегнал, така и залепнал за него. Почнал да вика стопанина да го освободи.

– За какво да те освобождавам, като си дошъл да ми вадиш душата? – рекъл човекът. – Барем 10 години отсрочка да ми дадеш, че да те пусна.

– Не 10, 30 години ще ти дам, само ме пусни, че сума работа ме чака!

Пуснал го човекът, а като минали 30-те години без повече пазарлъци поел с него към рая. Хубаво, обаче пътят минавал край ада и като се озовали там, дяволите се подали и почнали да дърпат човека към предизподнята. Архангхелът теглел към рая, ония към ада и най-накрая дяволите победили. Като се озовал човекът в ада, поискал да дойде най-големия майстор на картите да се надиграват. Дошъл тарторът на дяволите и се хванали да играят, като облогът бил, ако човекът победи, да го пуснат да иде в рая. И той победил. Предложил още една игра – ако бие, да вземе още една осъдена душа със себе си в рая. Така освободил 12 души. Накрая дяволите се ядосали и го изхвърлили с освободените души от пъкъла. 

Поели те към рая и потропали на портите.
– Чакайте да ви видя кои сте, че още не съм отворил тефтерите – рекъл свети Петър.

– Какво има да гледаш, – отвърнал човекът, – не помниш ли, като идвахте у дома, че Господ ми обеща една рогозка в рая?

– Ти ли си бе, грешнико? – възкликнал свети Петър. – Добре, ама имаш запазена само една рогозка в рая. Ти можеш да влезеш, но другите да се връщат, откъдето са дошли.

– Брееей! – викнал човекът. – Значи аз поканих един, дойдохте 12 и всичките ви срещнах в сиромашката си къща. А тук имате цял рай и не можете да приемете 12 души?!

Свети Петър се засрамил и ги пуснал всичките.

Каквото направиш, това ще ти се връща, ако ще и да е на оня свят!