МАЙЧИНА КЛЕТВА

Една жена имала две деца: момче и момиче. Братчето било по-голямо, сестричето - по-малко.
Жената била бедна вдовица - живеела от усилен труд, по чужди къщи работела. Дома се прибирала късно вечер, колкото да нахрани и приспи децата си, и в тъмни зори отново тръгвала по чужда работа.
Нямало кой да поучи децата и на добро, затова те били лоши и немирни: биели се помежду си, лудували с чуждите деца по пътищата.
Когато братчето си направело въртележка от сух бучиниш, сестричето го издебвало и начупвало играчката на късчета. А щом сестричето излезело, тогава пък братчето разхвърляло наредените му кукли и парцалчета. И се почвали пак гоненици, бой, писъци - нямало кой да ги разтърве, да им каже блага дума.
Ще се върне вечер майка им гладна, уморена, а те я посрещат сърдити, оплакват се, клеветят се един друг. Понякога идвали при майката и чужди хора да се тъжат от децата и.
Съветвала майката, хокала ги, а някой път плачела и люто ги кълняла..
Слушали я чуждите жени, думали и:
-Недей, сестро, не кълни децата си, че майчина клетва стига човека и проваля го!
Ала нито децата, нито майката вземали от дума.
Един ден майката омесила тесто, запалила пещ и се приготвила да пече хлябове. Децата все лудували покрай нея. По едно време скарали се, сборичкали се и прекатурили нощвите с тестото.
Ядосала се майката, провикнала се:
-Дано ви сполети, да се чувате, но да не се видите никога, деца проклети!
И още недоизрекла майката, станало чудо. Изгубили се мигом децата и вместо тях пред очите и прехвръкнали две големи птици и кацнали отсреща на черницата. Те били кафяви, с черни петна и сиви пера по гърдите. И двете имали яки крила и дълги опашки. Ала едната недовиждала. Тя изперкала като сляпа, спуснала се на близкия плет и се скрила там. Другата издула гуша и зачестила:
-Куку! Ку-ку! Ку-ку! - жално-жално викала тя, сякаш търсела някого.
Подире подхвръкнала и се скрила в близката гора.
През нощта се чул гласът на друга, нечувана дотогава птица.
-Чуух! Чуух! - викала жално тя, сякаш се обаждала някому.
Разбрала тогава майката, че това са нейните две прокълнати деца - да се чуват, а да не се виждат никога.
Нарекли хората едното кукувица, а другото - чухал. Едната птица вижда денем, а другата само нощем. И до ден-днешен кукувицата хвърчи от дърво на дърво, гнездо не свива, рожби не отглежда - само кукува и търси по цял свят братчето си.
А чухалът и отвръща нощем:
-Чух! Чу-ух! Чувам те, сестричко, ала очите ми не могат да те видят!

Георги Райчев



Публикувано от

0 Response to "МАЙЧИНА КЛЕТВА"

Публикуване на коментар