Притчите

Намислил Огънят да се ожени. Повдигнал се, огледал се, на масата Книга видял.
"Е, какво, - помислил си - Книгата е умна, образована. Умът и за двама стига."
Почервенял Огънят, разпуснал къдрици, започнал да ухажва Книгата.
-Омъжи се за мен! - помолил я.
Погледнала го Книгата и си помислила: "Защо не, Огънят е момък искрен, откровен. Не е образован, вярно, но не е беда, стига да ме обича. А на ум и разум, ако трябва, ще го науча. Кое ще му подскажа, кое ще го посъветвам."
-Добре, - отвърнала Книгата - съгласна съм да стана твоя.
Запърхала със страници и скочила в прегръдките на Огъня. Той се зарадвал, обгърнал я с ръце. И гледа - няма Книга. Само купчинка пепел в огнището останала.
"Види се, не ми е писано с мъдра жена да живея - помислил си Огънят. - Трябва да си намеря някоя обикновена домакиня."
Огледал се, видял сиротна Пантофка да стои наблизо. Сестра и миналата седмица била изядена от кучето. Така останала самичка. Жал му станало. Разгорещил се Огънят, заискрил.
-Пантофке, Пантофке, омъжи се за мен!
Погледнала го Пантофката и си помислила: "Какво пък, да го взема. Век ли сама да кукувам?! Огънят е момък надежден, винаги си е вкъщи."
-Добре, съгласна съм - отвърнала. - Само да не се шегуваш!
-Не се шегувам, мила. Ела при мен!
Скочила Пантофката в Огъня. Той я прегърнал така силно, че цялата се сгърчила от болка горката. Прошепнала му нещо през сълзи и затихнала. Гледа Огънят, Пантофката никъде я няма. Само едно черно топче се търкулнало в ъгъла на огнището. Опечалил се Огънят, оклюмал се, задимил. Обидно му станало, че си няма невяста. Наоколо всички са по двойки. Столът си има Маса - знатна, хубава. Вилицата си има Нож, ревнив , та чак остър, но един до друг стоят. Даже старата Завеса си има Прозорец, отдавна се обичат. Натъжил се Огънят. И тогава видял в ъгъла да стои Каца. Стопанинът наскоро я донесъл от мазето, сложил в нея кисело зеле за зимата. Разсъхнала се била леко, попропускала, но това е поправимо.
"Какво пък, - помислил си Огънят - Кацата е дама солидна, делова. На години е, вярно, но това не е страшно. Надеждна е, домакиня."
-Омъжи се за мен! - предложил и той.
Кацата много се изненадала, отдавна такива приказки не била чувала. Приятно и станало. "Защо не, - помислила си - Огънят е момък надежден, искрен. С всички е приветлив. И домошар."
-Добре, съгласна съм - казала тя. - Ще отвърна на любовта ти с взаимност.
И скочила при него.
Зарадвал се Огънят, развълнувал се, разтворил обятия ...
... два обгорели железни обръча останали да лежат на пода на огнището.
Още повече се опечалил Огънят. Така се разстроил, че едва греел. Прибрал се стопанинът. Извадил железните обръчи от огнището, добавил цепеници и окачил на куката ведро с вода. Надигнал се Огънят, оживил се. Погледнал Водата и започнал да и се любува.
"Каква е синеока красавица! Ето кого трябва да обичам" - помислил си той.
Почервенял, заискрил, започнал да я обикаля.
-Вода, Вода, стани ми жена! - шепнел и той.
А Водата - хладна, спокойна, не го и погледнала. Но Огънят не се отказал. Още повече се разгорещил:
-Вода, омъжи се за мен!
Затоплила се Водата. Чула, че Огънят и говори. Видяла го. А той още повече се разпалил:
-Вода, красавице, омъжи се за мен!
Сгорещила се Водата от такива думи, развълнувала се. Гледа Огъня и не може сините си очи от него да откъсне. А той не спира да повтаря:
-Омъжи се за мен, омъжи се за мен!
-Добре, ще се омъжа! - избълбукала Водата и се хвърлила в прегръдките му.
... лежала Водата върху недогорелите цепеници и се чудела: "А женихът ми къде е?"

Владимир Клюшин

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy