Притчите

Принцът и принцесата още празнували медения си месец. Те били неимоверно щастливи и само една мисъл не им давала покой: ще бъдат ли така щастливи през целия си живот. Затова започнали да мечтаят за талисман, който да ги предпази от всякакви огорчения в семейния живот. Били се наслушали за един човек. Този човек живеел в гората и всички го уважавали за неговата мъдрост. При всякаква беда и произволно затруднение той можел да даде уместен съвет. Принцът и принцесата отишли при него и му разказали всичко, което им било на душата. Изслушал ги мъдрецът и казал:
-Отправете се в странстване по белия свят и когато срещнете щастливи и във всичко доволни един от друг мъж и жена, поискайте късчета от долните им ризи. Когато ги получите, винаги носете тези късчета със себе си като талисман. Това средство е изпитано.
Качили се принцът и принцесата на конете и тръгнали на път; скоро чули от хората за един знатен рицар, който живеел със своята жена по-щастливо от всеки друг. Отишли в неговия замък и започнали да разпитват самите съпрузи наистина ли са така щастливи, каквато мълва се носи.
-Всичко е истина - отвърнали те. - Имаме само една мъка - нямаме деца!
Станало ясно, че тук няма да намерят талисмана, и принцът и принцесата продължили нататък в търсене на щастливи и от всичко доволни съпрузи.
Пристигнали в един град, където, според думите на хората, живеел един честен гражданин с жена си в мир, любов и съгласие. Те отишли при него и точно така го попитали, наистина ли е толкова щастлив в брака, както разказват.
-Което е вярно, вярно е! - казал мъжът. - Ние с жена ми душата си даваме един за друг. Но имаме твърде много деца, които ни създават грижи и тревоги!
Станало ясно, че и при него няма да намерят талисмана, и принцът и принцесата продължили нататък, разпитвайки навсякъде за щастливи и доволни съпрузи, но никои не се обявявали за такива.
Веднъж, пресичайки поля и ливади, видели недалеко от пътя пастир, който свирел игрива мелодия. Видели също и към пастира да отива жена, която държала кърмаче до гърдите си и водела за ръка още едно дете, момченце. Когато пастирът ги забелязал, станал да ги посрещне, грабнал бебето и започнал ласкаво да го прегръща и целува. А кучето на пастира с радостен лай се втурнало към момченцето и го близнало по ръката. Между другото жената на пастира отворила глиненото гърне, което донесла със себе си, и казала:
-Хапни си, татенце!
Мъжът седнал на земята и започнал да се храни. Но първата хапка подал на бебето, а вторият залък разделил на момченцето и кучето. Всичко това видели и чули принцът и принцесата. Приближили се си заговорили с мъжа и жената.
-Вие навярно сте най-щастливите и доволни съпруг и съпруга?
-Да, което е вярно, вярно е! - отговорил мъжът. - Слава Богу, на света няма нито един принц с принцеса по-щастливи от нас!
-Знаете ли какво, - казал тогава принцът - дайте ни по едно късче от долните си ризи, няма да съжалявате за това!
При тези думи пастирът и жена му някак особено се спогледали. А пастирът рекъл:
-Бог ни е свидетел, бихме се радвали да ви дадем не по парченце, а и целите си ризи, ако ги имахме. Но в момента вкъщи и парцали няма.
Принцът и принцесата си тръгнали с празни ръце. Накрая дългите, безплодни скитания им омръзнали и те решили да се завърнат у дома. Когато минали покрай колибата на мъдреца, го упрекнали, че им дал такъв лош съвет и му разказали за пътешествието си.
Мъдрецът се усмихнал и казал:
-Нима цялото това пътуване е било напразно? Не се ли връщате помъдрели от опита?
-Да, - отвърнал принцът - аз научих, че щастието и доволството от собствената съдба са рядък дар на тази земя.
-А аз - казала принцесата - разбрах, че за да бъдеш щастлив е нужно само едно - да бъдеш щастлив!
Принцът протегнал ръка на принцесата, и двамата се погледнали с такава нежна любов!
Благословил ги мъдрецът с думите:
-Вие сте открили в сърцата си истинския талисман! Пазете го грижливо и тогава злият дух на неудовлетвореността никога няма да ви овладее!

Ханс Кристиан Андерсен

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy