-Гледай ти, - със завист казала на Земята прелитаща Комета - колко ти е вярна Луната! Цял живот сте заедно, в любов и съгласие. А аз имам цяла опашка поклонници и пак няма в кого да се влюбя: едни отломки, а и те изостават една след друга. Защо?
-Защото аз имам в сърцето пламък, а ти - лед - отвърнала Земята.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
21 септември 2010 г. в 22:00
не са нужни опашка поклонници, а само една частичка от вселената, която стои твърдо до теб; огън в две души; обич по-голяма от цялата Вселена и обратно(толкова, казвахме със сина ми че се обичаме като беше мъничък, след това...както и да е) Както винаги кратка и прекрасна притча. Благодаря, Глокси!!! {}{}{}
22 септември 2010 г. в 10:51
:) Тая лирична Деси! {}