Красотата на мъжа




А аз взех, че се съгласих. :D


Публикувано от

Ако не хвана аз, ще хване брат ми

Карали с каруци към града господарския лен. А най-отпред яздел самият господар. Той много се изненадал, когато край пътя видял циганин с въдица. Въдицата била заметната в канавката, а циганинът седял с такова изражение, все едно всеки момент рибата ще клъвне.
-Какво правиш? - попитал господарят. - В суха канавка риба лови ли се?
-Като не хвана аз, ще хване брат ми - отвърнал циганинът.
И наистина, докато господарят и работниците му стояли около циганина и се дивели на глупостта му, брат му се прокраднал от храстите и отмъкнал половината от господарския лен.

латвийска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Магарето, което искало да стане кон

На магарето му омръзнало това, че името му служи за нарицателно и решило да стане кон. Започнало ежедневно да се упражнява да цвили като кон, но все не се получавало. Работата стигнала дотам, че макар и така да не се научило да имитира коня както трябва, забравило и своя магарешки рев. 
-Какви са тези странни звуци, които издаваш? - го попитал един ден бикът.
-Виждаш ли, омръзна ми все да викат "магаре, магаре" и реших да стана кон. Но докато се учех да цвиля, което така и не успях, забравих да рева.
-То е ясно, че от теб кон няма да стане - казал бикът. - Ще е добре, ако се получи поне нормално магаре!

ингушетска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Съразмерност

Възлагайки големи надежди на срещата с Учителя, посетителят останал силно разочарован, защото чул от него единствено няколко банални фрази.
-Дойдох тук в търсене на Учител, а намерих най-обикновен човек, с нищо по-различен от всички останали.
-Учителят е обущар, - отвърнал му домакинът - който има неизчерпаем запас от кожи, но той крои и шие по твоя крак.

Антъни де Мело

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Публикувано от

Малко терапевтично хайку

Не, че е писано с такова предназначение, на мен ми действа терапевтично произволно хванато за ушите хайку, стига да не е от западни автори. И понеже сега имам нужда от проветрение на главата, ще си споделя терапията с вас, в случай, че действа и на някой друг. :)
Избрах сезонно.

В мразовита нощ
гледам звездите.
Други светове.

Студени звезди,
светлината ви не радва мен,
самотния пътник.

След студа на зимните улици
грея ръце пред огнището.
Домашен уют.

Пресен сняг
хруска под обувките.
Зимна мелодия.

Зимна луна
осветява пътя ми.
Небесен фенер.

Леден вятър,
от снежните поля
диханието на Севера.

Снежна прах,
летящ по вятъра
прозрачен воал.

Снежни звездички,
ловя с ръка
скоротечна красота.

Вятърът носи снежинки
в безкрайната далечина.
Така лети и времето.

Следи, затрупвани от снега,
кой ли пътник ви е оставил?
Кратка памет.

Мраз - измамник,
нарисувал листа по стъклото,
а зад прозореца само сняг и сняг.

В светлината на фенера -
хоровод на снежинки.
Мен не поканиха.

Снежните простори
ме зоват в далечината.
Свободата на вятъра.

Дмитрий Степаников


Публикувано от

Драконови приказки: Притча за монаха и дракона



Лукас Йенски   Уроборос от книгата "Философският камък"
Понеже китайската нова година започва от днес, не мога да не я почета с драконова приказка. На тези, които ги харесват, препоръчвам и тазсутрешните приказки на Влади и на Руми. А за тези, на които им писнаха, ок, от утре ще ги поразредя, не бива да ставаме еднообразни. :)
 

Пожелавам ви годината действително да е толкова късметлийска, колкото обещава хороскопа! :)



В стари-прастари времена, в далечни, далечни земи, там, където не била попадала и мисълта на най-смелия мечтател от приказките, живеел един дзенстващ монах. Един ден той научил за съществуването на Драконите. "Това трябва да е интересно, - помислил си той - да хванеш Дракон!" И решил да стане Рицар. Купил си доспехи, а оръжие - не, защото бил монах все пак.
Дълго търсил свободен Дракон, но всички били заети с други рицари. Рицарите по това време били много, че и с оръжие. Затова да отнемеш Дракона от Рицар било дълго и трудно, още повече ако си невъоръжен.
Тогава монахът решил да намери Дракона у себе си. То и къде другаде да търси, като всички останали са заети.
И така, монахът-рицар се подготвил старателно, надянал доспехите и поел в себе си да търси Дракона. Дълго бродил - отначало из съзнанието си, после в подсъзнанието ... Накрая го открил. Ако монахът-рицар беше обикновен немонах-рицар, то вътре в него би живял обикновен Дракон, а тук - Дракон, хапещ опашката си. Същински уроборос! Е, как да го ловиш, като няма нито начало, нито край? "Трябва да си изплюе опашката - помислил си монахът-рицар. - Така Драконът ще има начало и край. Ще се явят Алфата и Омегата. Тогава ще мога да го хвана." Мисълта му се сторила правилна и попитал Дракона:
-Защо е дошъл Първият Патриарх от Запад?
Драконът изплюл опашката си и му отвърнал с огнен пламък. Не издържали доспехите на монаха-рицар. И самият той не издържал. Драконът го изпепелил напълно и пак захапал опашката си.
Казват, оттогава у дзен-монасите живеят само дзен-Дракони, които хапят опашката си и им помагат да разберат природата си.

Дон Дзен Дервиш

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Розата и драконът (вече сме филмирани :D)

Едва ли мина толкова време, че да сте забравили оригиналната приказка, но да представим и видеоверсията. Преразказано в съкращения и ... някои неща не съм ги казвала просто, но беше ми забавно, още ще напиша. :D
О, и накрая ни ръкопляскат, забравих да се похваля! :D
Благодаря, непозната Меги! :)




Публикувано от

Трите питки

В едно рибарско селце, близо до град Яфа, живеела бедна жена. Мъжът и бил рибар, но загинал в морето. Децата едно след друго пораснали и се разлетели в разни страни. Тя останала сама и за къшея хляб се хващала на всякаква работа, каквато можела да намери в селото. Чистела и осолявала риба, кърпела рибарски мрежи, помагала да мажат лодките със смола, а в студените зимни дни шиела дрехи за рибарите.
Но веднъж дошла зима, толкова дълга и ветровита, че на запасите в цялото село се видял края, а морето било толкова бурно, че никой рибар не смеел да влезе в него да си пробва късмета. В много семейства разбрали какво е глад, а най-лошо било за бедната жена. За нея и в добрите времена било трудно да изкара до пролетта, какво остава в такава зима.
Дошъл ден, в който останала съвсем без трошица вкъщи. Повъздишала, повъздишала и се отправила към дома на най-заможния рибар в селото.
-Помогни ми да не умра от глад, дай ми малко брашънце - замолила го тя. - Само да доживея до топли дни, ще ти го върна или ще го отработя някак. Няма да забравя добрината ти!
-Бих ти дал, - отвърнал рибарят - ти си жена честна и работлива, и на мен от сърце ми е жал за теб. Бедата е там, че и на нас почти нищо не ни остана. Бурята Бог знае кога ще стихне. Продължи ли още седмица, ние самите оставаме без никаква храна.
-Не ти се сърдя, - казала жената - имаш голямо семейство, длъжен си да се погрижиш за него. А за мен ще се погрижи Бог!
И се обърнала да си върви. Но рибарят я спрял:
-Иди в хамбара. Ние вече го опразнихме, но колкото брашно успееш да обереш от стените и пода, твое е.
Жената така и направила. Успяла да събере няколко шепи брашно.
-Прощавай, - казал и рибарят на тръгване - повече от това нямам какво да ти дам!
-Благодарна съм и за това - отвърнала жената. - Колкото и да живея, няма да забравя милостта ти.
Върнала се щастлива в къщи, разпалила пещта и изпекла три питки. Сложила ги на масата и тъкмо да седне да произнесе молитва над хляба, на вратата се почукало. Отворила, а пред прага стоял старец, толкова замръзнал и нещастен, че сърцето и  се свило от жалост.
-Какво правиш тук, - попитала го жената - къде си поел в този мраз?
-Отивам в Яфа - отвърнал старецът. - Домът ми изгоря при пожар, сигурно заради греховете ми. Затова съм тръгнал към града, там живее синът ми, ако даде Бог да стигна, да не загина по пътя от студ и глад. Ще ми позволиш ли да се стопля край огнището ти?
Настанила го жената близо до огъня и му подала една от питките.
-Отдъхни и се подкрепи - казала му.
И тъкмо се наканила пак да прочете молитвата над хляба, на вратата отново се потропало. Отворила, а там втори странник, още по-нещастен и окъсан от първия, едвам се държал на краката си.
"Що за чудо, - помислила си жената - по цяла година никой не се отбива, а сега изведнъж двама!" Поканила и него вътре и го настанила край огъня.
Когато се съвзел, пътникът разказал, че е богат търговец и пътувал с кервана си към Яфа. Но ги нападнали разбойници. Избили слугите, разграбили стоката, а него самия захвърлили полумъртъв край пътя. 
-Види се, Бог ме наказва за греховете ми, благодарен съм, че поне ми запази живота - завършил той. - Ще се опитам да продължа към къщи, преди да се е стъмнило съвсем. Благодаря ти за топлината и подслона!
Съжалила го жената и му подала втората питка:
-Вземи да се подкрепиш из пътя. Господ да те пази!
Двамата пътници се надигнали да си вървят. Нали били в една посока, така пътят е по-сигурен.
Жената се радвала, че могла да им помогне в труден час. "Колко хубаво, - мислела си тя - че имах три питки!" И тъкмо започнала да произнася молитвата над хляба, за да може най-накрая да утоли глада си, връхлетял страшен ураган. Застенала старата колиба под порива на вятъра и накрая не издържала - рухнала. Ураганът размятал стените и покрива, съборил жената и отнесъл неизвестно къде последната и питка. Станала тя от земята, когато вихърът отминал, и се разплакала. Поплакала, поплакала, надигнала се и тръгнала към Йерусалим, право към двореца на цар Соломон.
-Велики царю, - казала му, когато се явила пред него - разсъди ме с разбойника-вятър!
-С вятъра? - изненадал се Соломон.
-Да, с вятъра! Той ме ограби и разори - и разказала цялата история.
-Но нима не знаеш, жено, - казал Соломон, след като я изслушал внимателно - че вятърът и всички стихии са в Божиите ръце? Един Бог е властен да възнася и съкрушава, да праща скърби и да изцелява! Делата му са видни за нас, но не винаги - разбираеми.
-Истинни са думите ти, царю! - отвърнала жената. - Божията воля се простира над всички ни. Знам това и точно по тази причина, когато се случи всичко, първоначално си помислих, че нещастията ми се пращат за греховете ми. И започнах да прелиствам живота си и да си припомням кога и с какво съм съгрешила. И ще ти кажа направо, царю, нямам толкова велик грях, който да заслужава такова жестоко наказание. Не намерих сред постъпките си нещо толкова ужасно, че заради него да ми се полага да остана даже без покрив на главата и без последния си къшей хляб. Не, не вярвам, че това е наказание, пратено ми от Бог! Разбойникът-вятър заради буйния си нрав наслуки налетя на колибата ми и ми отне всичко, което притежавах. Затова те моля да го призовеш и да го накараш да отговаря за делата си.
-Е, добре! - казал Соломон. - Щом настояваш, ще го призова и ще му потърся отговорност. Но ще се наложи да почакаш, той сега е зает с по-важни неща - да върти перките на мелниците и да надува платната на корабите в морето. Докато остане свободен, за да може да се яви в съда, остани да работиш и да преживяваш в двореца.
Така рекъл Соломон и се заел с други дела.
Минало известно време. Един ден в двореца се явил търговец, който носел чувал сребро.
-Каква нужда те води? - попитал го Соломон.
-Благоволи, царю, - поклонил се посетителят - да изслушаш всичко, което имам да разкажа. Плавах с товар от далечни страни и вече приближавах бреговете на Израил, когато изведнъж в морето започна страшна буря. Моряците не можеха да направят нищо, за да и противостоят. Започнахме да молим Бог за спасение, но велики, явно, бяха греховете ни и той не прие молитвата ни. Трима моряци бяха отнесени в морето. Продължихме да се молим Богу да ни пощади в името на децата и майките ни и най-накрая той се смили, бурята започна да утихва. На другия ден морето стана гладко като огледало и настъпи пълно безветрие. На кораба бяхме останали аз и трима моряци. Мачтите бяха пречупени, а от платната бяха останали само парцали. Успяхме да закрепим една от мачтите и да закърпим едно плато, но то увисна безпомощно в безветрието. Минаха дни, запасите ни свършиха, защото отдавна трябваше да сме стигнали на брега. "Защо? - мислех си. - Защо животът ни беше пощаден в бурята, ако все едно ни е съдено да умрем, за да се удължат мъките ни ли? Господи, бих дал една десета от тоя товар за къшей хляб!" И тогава стана чудо, на палубата от небето падна една питка. Благодарихме на Бога и я разделихме по равно. Тя не бе голяма, но все пак ни даде сила и най-вече ни върна вярата, че Бог не ни отказва милостта си. Скоро задуха западен вятър и успяхме да стигнем до брега. Това е моята история, царю, а среброто в чувала по стойност се равнява на една десета от товара. Вземи го и постъпи, както счетеш за справедливо - раздай го на бедните или го дари на Храма!
Тогава Соломон си спомнил за жената, чиято последна питка била отнета от вятъра.
-Среброто принадлежи на нея - отсъдил Соломон. - Бог е видял великата и милост и е разбрал, че тя не би отказала да даде последния си къшей хляб, за да спаси живота на умиращ. Затова е разрушил хижата и, но сега и праща възнаграждение. Нека вземе среброто и изживее остатъка от дните си в благополучие!

еврейска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Вечната прегръдка (бразилска легенда)

Честит ден на прегръдката! :)

Един кабокло (португало-индиански метис) се заселил с любимата си жена на брега на едно езеро в глинена колиба, покрита със сламен покрив. Животът им бил щастлив, без особени грижи. Щедрата природа, която ги заобикаляла, им давала всичко необходимо. Трябвало само да вземат това, което им се предлага.
Мъжът ловувал, ловял риба и садял маниока. Жена му приготвяла вкусни ястия от дивеча и брашно от маниока. Около колибата растели и билки, които им помагали, ако някой от тях се разболее.
Сутрин обикновено мъжът се отправял към езерото на риболов, а вечер, когато се прибирал, жената го посрещала на прага с топла усмивка и нежна ласка.
Така преминавали дните, подобни един на друг и еднакво щастливи. На мъжа често му се искало да вземе жената със себе си на риболов - и тя да се разнообрази, и той да си има компания. Една сутрин чул песента на тукана, решил че е добър знак и това е деня, в който да идат заедно в езерото. Поканил я да дойде с него. Тя се зарадвала. Бързо изпекла питки, за да имат какво да хапнат и се качили на лодката.
Слънцето ги заварило в средата на езерото. Те мятали мрежата и били толкова щастливи и увлечени в заниманието си, че не забелязали кога се променило времето. Небето потъмняло, задухал силен вятър и се вдигнали високи вълни. В началото жената се опитвала да прикрие безпокойството си и да не пречи на работата на мъжа си, но когато вълните замятали лодката като черупка, започнала да го моли да излязат на брега и там да дочакат да стихне бурята. Само че било късно за спасение. Бурята се разразила с пълна сила и лодката станала напълно неуправляема. Жената започнала да моли боговете да смекчат гнева си.
Изведнъж небето се разтворило и изригнал пламък. Той обхванал двамата в лодката и ги превърнал в растения: мъжа - в маслената палма урикури, а жената - във фикус. Но и като растения те останали слети в прегръдка. От раждането до смъртта фикусът обвива с гъвкавите си клонки ствола на урикури.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Драконови приказки: Дррракон

На вратата се звъннало. Домакинята зашляпала с чехли през антрето. Надникнала през шпионката и се сковала от ужас - пред вратата стоял най-страховития и свиреп дракон, който можела да си представи. Потропвал нервно с крак и ноздрите му бълвали къси серии пламъци. Само с криле не махал, защото с тях крепял огромна пазарска торба. "Сигурно тия днешните, когато изпълзят от пещерата, носят всички съкровища, които пазят, със себе си!" - била последната мисъл на Домакинята преди съзнанието и да започне да агонизира от впитите лапи на ужаса. Тогава на помощ дотичало услужливото и подсъзнание. Домакинята била закърмена с поезия от най-ранна детска възраст, вярно предимно такава в прослава на вождовете на социализма. И тъй като натрапчивото "Чичко Димитров обича малките деца!" в случая не вършело никаква работа, подсъзнанието започнало да подава реплики от Андрей Германов:
- Няма ни тук! - с треперещ глас си пробвала късмета с финалната фраза Домакинята.
Но той не работел.
-Хайде де! - ехидно се обадил Драконът от другата страна на вратата. - Зер не срещнах пред блока Веска, дето преди малко, докато слухтяла на терасата - поливала мушкатото, де, - те видяла да прибираш прането!
Домакинята открехнала вратата и вперила обезнадежден и въпросителен поглед в Дракона. Отговорът дошъл под формата на контравъпрос:
-Стойчо тука ли е?
-Ами той чак довечера ... - замънкала Домакинята.
-Ще го почакам тогава - връхлитайки през вратата, споделил Драконът.
-Заповядай! - предателски изчуруликало Доброто Възпитание на Домакинята и крепостта паднала.
-Че то в чужда къща заповядва ли се?! - сам се разсмял на дебелашкия си хумор Драконът и умело занавигирал с опашка към хола.
Прекъснал устрема си, единствено за да забере с крило от килима някакво дребно прашаче, но с маниера все едно изтръгва стогодишен дъб с корените. Пуснал го демонстративно на масата и се стоварил на дивана. Наместил се и вперил мнителен поглед в Домакинята:
-И къде казваш е Стойчо?
-Ами работа си има ... - замънкала пак тя, но посъбрала смелост и надигнала глава: - Ти защо не му звънна първо по джиесема?
-Звънях му! Три пъти, ама ми отказва  връзката!
Пламъкът облизал коленете на Домакинята. "Е, нищо! И без това ми е ден за депилация ..." - опитала се тя да доведе до съзнанието си някаква терапевтична мисъл.
-Аз да взема да те почерпя нещо! - обадило се пак предателското Добро Възпитание.
-Какво ще ме черпиш! Я, колко нося! - засегнато възкликнал Драконът и посочил пазарската торба.
После зашушкал извътре и започнал да реди по масата мазни тепсии и буркани, увити във вестник.
-Реваненце! От мраморен грис - първо качество!
При гледката на кирпича в тавата и споменаването на думата "реване", очите на домакинята се насълзили от  поругаването на светлия спомен - детската градина, цялата потънала в сладък аромат в дните, когато ще има реване за десерт; сочният, лек пандишпан, обилно напоен със захарен сироп и покрит с тънък слой маслен крем ...
Напиращият плач бил секнат от тропането по масата, Драконът бил започнал да развива бурканите - туршия от през девет планини в десета, компот от тридесет и деветото царство и мед ...
-Ама нямаме нужда от мед, - проплакала Домакинята - татко ми е дал цял кашон - и рапичен, и акациев.
-Тоя медец, - поучително натъртил Драконът - тоя медец е вълшебен! Всеки ден си го хапвам и на седемстотин години съм като новоизлюпено! Дават ми го във фермата, задето ...
"Да бе, ясно! - измърморила наум домакинята. - Вече като откуп вместо девойки ви дават мед!" И започнала да реди наум молитви към свети Георги за спасение. Само че не успяла да ги довърши, Драконът побутвал с крило към нея дистанционното на телевизора по масата.
-Да вземем, докато чакаме Стойчо, да пуснем "Море от любов"!
Домакинята сподавила тежката си въздишка и щракнала с дистанционното.
-И звука да увеличим малко!
Вертикалните чертички устремно запълнили дясната част от скалата и скоро блокът се разтресъл от "I love you, babyyy ..." Домакинята метнала жален поглед към лаптопа си, но като си представила машинката напълно овъглена, бързо и заинтригувано го пренасочила към екрана на  телевизора, където се заточили бусът на водещата, букетите и увещанията ... Драконът зацъкал и залелечил във възторг. Но мигът на очарование му бил попарен от шум и трясък в коридора. "Армагедон!" - подскочила във фотьойла стресираната Домакиня. Бедствието излязло от локален мащаб. В хола влетяла като хала Намамапринцесата, плъзнала поглед по съкровищата на масата и намръщено се обърнала към Дракона:
-Бабо, няма ли най-накрая да запомниш, че не обичам натурален шоколад!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 


Публикувано от