Притчите

Членовете на Върховния Купол на планетата Локатейпан нямаше да са така подозрителни, ако не бяха безкрайните интриги на жителите на Колатейпан – планетите-близнаци Локатейпан и Колатейпан се въртят около едно и също слънце, по една и съща орбита, с една и съща скорост. И на едната, и на другата планета колелото беше изобретено през V век преди тяхната ера, а първият въздушен балон се издигна във въздуха през 1644 г. от тяхната ера. И едните, и другите встъпиха в Големия Пръстен на Галактиката почти едновременно – т.е. Локатейпан пръв изпрати заявление, а Колатейпан пръв получи отговор. В Галактиката смятат, че това е станало по простата причина, че "К" в галактическата азбука е преди "Л". Но на планетите-близнаци смятат друго яче. Колатейпанците мислят, че по този начин Галактиката е признала превъзходството им над Локатейпан, а локатейпанците са убедени, че Колатейпан е прихванал и задържал заявлението им.

Няма начин, пък и не е задължително, да се преброят всички обиди, които Колатейпан е нанесъл на Локатейпан, още повече тогава би се наложило да се преброят и всички обиди, които Локатейпан е нанесъл на Колатейпан. Вече беше казано достатъчно, за да се разбере защо Върховният Купол на Колатейпан, научавайки че от Земята към тях лети посланик,  се изплаши да не би съседите им да хванат посланика и да го задържат при тях.

– Те могат да подменят посланика, – каза Жул Йов, най-мъдрият в Купола. – Те всичко могат.

– Но към тях също лети посланик от Земята, – каза младият опозиционер-скептик.

– А нима ние бихме се отказали да имаме за нас и двамата? – резонно възрази Жул Йов.

И скептиците бяха принудени да замълчат.

Няколко минути членовете на Върховния Купол мълчаха и мислиха. После решиха: трябва да изпитат посланика. Ами ако това не е посланик, а елементарен колатейпанец?

– Но как?

– Ще организираме изпит. Ще съберем всички експерти по земни обичаи и ще ги питаме за нещо такова.

– Неудобно е, все пак е посланик. Ами ако го обидим? Трябва да сме извънредно деликатни.

– Къде е експертът по земни обичаи? – попита Жул Йов. – Повикайте го ...

Доведоха експерта. Той прочете всички книжки, които успя да купи или да размени срещу марки на прелитащите наблизо галактически кораби и изгледа всички телевизионни предавания, които излъчваха от Земята по четиринадесети космически канал. Експертът дълго мисли. Може би няколко дни – не знаем със сигурност, – и накрая измисли.

– Има на Земята древен обичай, – каза той. – Четох за него в една много рядка книга, издадена на амонячната планета Сугра, но навярно преведена от земните езици.

– Какъв обичай? – развълнуваха се членовете на Върховния Купол.

– Когато на Земята попадне непознат човек, и те, хората, искат да разберат принцеса ли е той (аз не знам какво е това принцеса, но предполагам, че е признак за принадлежност към истинските хора), му подлагат под завивките грах.

– Е, и какво?

– Ако той е принцеса, на сутринта задължително се оплаква, че лошо е спал и целият е покрит със синини. Той ще почувства граха даже под десет дюшека.

– Забележително! – казаха членовете на Купола. – Ще му подложим грах, а когато се оплаче, ще се извиним и ще кажем, че представа си нямаме как е попаднал там.

С това съвещанието щеше да приключи, ако изведнъж младият опозиционер-скептик не беше попитал:

– А какво е това грах?

Оказа се, че експертът не знае какво е това грах.

Събраха всички други експерти, но никой не знаеше какво е грах. Започнаха да разсъждават логически: известно е, че жителите на Земята имат далеч по-тънка и чувствителна кожа от локатейпанците и колатейпанците и това, всъщност, е единствената разлика. Значи, трябва да се подложи в кревата на посланика такава вещ, която е абсолютно неосезаема за местен жител, но осезаема за кожата на скъпия гост. Решавайки така, членовете на Върховния Купол проведоха малък експеримент. Донесоха десет кревата и на всеки натрупаха по десет дюшека. Под дюшеците скриха предмети с различна форма и твърдост. Вечерта настаниха на креватите по един локатейпанец, без да им казват за същността на смелия експеримент.

Сутринта в присъствието на членовете на Купола и медицинска комисия опитните локатейпанци бяха разпитани и прегледани. Оказа се, че шест от тях са спали спокойно и нищо не са усетили, а четирима се оплакали от неудобство и синини. Шестият, последен от нищо непочувствалите, прекарал нощта върху зърно от местно растение, научно наричано Пуралон Ами-апа-ана, а по народному – дяволско семе. Изяснявайки това, членовете на Купола отнесоха дяволското семе в резиденцията на посланика и го подложиха под десет дюшека.

Посланикът на Земята Олга Баришникова, долитаща през това време на попътна сирианска ракета в Локатейпан, нищо, разбира се, не подозираше.