Притчите

Тоя израз е много уместен за фразеологизъм и, що се отнася до моята реч, вече е, но още не е в ширпотреба. Обаче какво ми пречи да се изявявам като един творец на речта?!
И тъй, неделно, ако и на някои да не ни е лежерно, поне да ни е хумористично. :D

Мъжът на Пена бил овчар. Когато се затопли времето и изкара овцете в планината, имали уговорка - свърши ли му храната, гръмва с пушката и Пена се отзовава в кошарата с бохча прясно приготвена храна и изпълнение на останалите си съпружески задължения. Схемата работела идеално, докато един ден Пена чисто и просто не се отзовала на съпружеския зов. Овчарят чакал, чакал, гръмнал втори път с пушката, пак никой не дошъл. Разтревожил се той и слязъл в селото. Тръгнал да разпитва комшиите къде е жена му.

– Не можем да ти кажем точно, – отвърнали те. – Сутринта откриха ловния сезон и оттогава не е спряла да тича от баир на баир.

Съща Пенка съм и аз! :D Нищо, че смениха времето, вече съм сготвила и политам на следващата си дестинация. Тялото ми се тегли към кревата, аз го бутам наобратно. Какво да се прави, работа има да се върши. Най-важното е да не си отпускам съзнанието в метрото, та да обиколя всички софийски баири на бърза ръка. :D

Рени приплака да довърша приказката на Дюма,но, както изглежда, ще стане като се пенсионирам. :D
Хубава неделя, хора!