Притчите

Едва притворила клепачи, девойката се потопила във възхитителен сън.

Тя се озовала в огромна градина, пълна с цветя с невиждана красота.

Градината явно не се намирала на земята и ако не била и на небето, то явно някъде между тях. Огромни, красиви пеперуди летели от цвят на цвят. Имало цветни фонтани от рози и лилии и около всеки блещукала дъга, преливаща в ярки цветове на слънцето. Отразената от тях светлина не заслепявала и Лия могла с удоволствие да се полюбува на сиянието им.

Но най-много от всичко я поразил видът на ангелите със сребърни крила и скъпоценни одеяния. Едни носели венци от цветя, други - от звезди, а на челата на трети сияли лъчи от светлина. Последните били най-малко и те, както разбрала Лия, били старшите.

Лицата на ангелите били благи и добри.

Всеки от тях се занимавал със своята работа.

Един ангел орял земята със сребърното си крило и там, където почвата ставала достатъчно рохка, тутакси израствали цветя и други растения. Това бил ангелът на пролетта.

Друг летял по небето, влачейки дълъг шлейф от звезди. Това бил нощен ангел.

Трети пърхал като чучулига и като докоснел изтока с пръст, той мигновено пламвал в розова светлина.

Това бил ангелът на утринната заря.

Четвърти, с печална усмивка, но възхитителна умиротвореност в очите, се спускал в пустотата на мирозданието като в пропаст, носейки кръст в ръце.

Това бил ангелът на смъртта.

Лия се заговорила с един ангел, увенчан с цветен венец.

– Ах, колко прекрасно е тук! Колко величествено! – не спирала да повтаря тя. – Но кажи ми, мило ангелче, кой е онзи, чиито златни коси са пълни с перли? На вид е много сериозен, но явно е и много добър!
– Това е ангелът на сълзите.

– Ангелът на сълзите? Ах, именно той ми трябва!

И като сложила ръце на гърдите си, тя се отправила към ангела с приветлива усмивка на лицето.

– Знам за какво си дошла, - казал и той. – Но уверена ли си, че ще мога да ти помогна? Достатъчно силна ли е вярата ти?

– Вярвам, че ще можеш да ми помогнеш. Ако, разбира се, такава е Божията воля.

– Само вярата разкрива път към Бога. Виждаш ли тези перли, прозрачни като планински кристал? Това са сълзите на мъжете, пролети над загиналите им любими... А тъмните перли са сълзите, пролети от невинно пострадалите от преследване и човешка несправедливост. Розовите перли са сълзите, пролети от хората при вида на чуждите страдания... Виждаш ли тези златни перли? Това са сълзите на разкаянието, най-ценните за Бога. Всички те са събрани от мен по разпореждане на Бога. В деня, когато на всеки ще бъде въздадено според делата му, те ще бъдат положени на везните на вечността, едната чаша на които се нарича СПРАВЕДЛИВОСТ, а другата - СЪСТРАДАНИЕ. 

– О, добър и всеведущ ангел, – проговорила Лия, – ти знаеш защо съм дошла. Ти си ангелът на сълзите. Ти, навярно, си най-добрият от всички. Моля те, направи така, че моят баща, невинен в греховете на своя праотец, да може да плаче! Иначе сърцето му ще се пръсне от неизплаканите сълзи.

– Това е трудна задача, но Господ ще ни помогне.

– Как?

– Трябва да намериш сълза, състояща се от сълзите на разкаянието и сълзите на любовта, изплакани от двама различни човека. Само тя ще ти помогне.

– Но не можеш ли да ми кажеш къде да я търся?

– Моли Бога и той ще те упъти.

Девойката паднала на колене и започнала да се моли.

Едва молитвата завършила и Лия се пробудила. Видението изчезнало.

Сутринта разказала своя сън на въглищаря и го помолила за съвет.

– Връщай се у дома, дете мое, – отвърнал той. – Чакай и се надявай! Ангелите не лъжат.

Лия благодарила на домакина си и след като закусила, се отправила в път.

следва продължение ...