Притчите

Как да върнем златната есен, когато вали дъжд?

Това било отдавна. В прекрасна страна, в приказен дворец живяла царица Есен. Така красива, така умна била младата царица. Не обичала на златен трон да седи, а обичала да пътешества. Плесне с ръце и ... се появи пред нея Есенният вятър. Подхване той царицата красавица и полетят над земята. Гледа тя отгоре полята със златни класове, горите в чудни жълто-червени премени. Любува се на градините. А хубави ли са те през есента?! Дърветата се огъват от зрели плодове – ябълки, сливи. Такова изобилие! И на царицата и е радостно на душата.

Освен това царица Есен била много модерна и обичала да танцува. Премени имала виждани и невиждани. Облече си рокля със златни листа гарнирана, сложи си огърлица от алените плодове на офиката – красота! Дрехи имала много, но пантофки обичала само едни. Подарил и ги с любов и почитания Есенният вятър. Украсени били с разноцветни кристали. Красота невиждана били тия пантофки.

Премени се царица Есен, тропне с краче и започне танца си. Бързо се върти, само златните листа присветват. И така, както танцувала, си загубила пантофката.

Заповядала тя на слугите да търсят пантофката. Търсили слугите ден, търсили два, търсили три – нищо не намерили.

Натъжила се царицата, почнала да лее сълзи. Нищо не я радва. Облаци закрили небето. Дъжд валял ден и нощ. Станало сиво, хладно. Натъжили се хората. Натъжили се животните и птиците. Дърветата унили и мокри стоят.

А в село, в къщичка досами гората живеело момченце. Альоша се казвало. Мама и татко го обичали, душа за него давали. И момченцето расло старателно, трудолюбиво и много добричко. Помагало на родителите си, но също и много обичало да ходи в гората – гъби и ягоди да събира.

Обичал Альошка есента, но слънчевата и топла есен. А тази година есента – от скучна по-скучна. Вали, децата все у дома стоят. И тогава старата баба на Альоша започнала да им разказва приказки, за да не скучаят толкова. Разказала им и за загубената пантофката на царица Есен. Замислило се момчето и решило да върне златната, добра и топла есен. Решило да намери пантофката.

Отишъл Альоша в гората. И дърветата, и птиците, и животните пита, не са ли виждали пантофката на царица Есен. И всички казват: "Не."

Натъжило се момченцето, замислило се и цопнало в една локва. Погледнало – в локвата корабче плава. Корабче, но някак необикновено – по носа украсено с разноцветни кристали.

Зарадвал се Альоша. Досетил се, че това е пантофката на царица Есен. Извадил я от локвата.

Върнал се в двора, а там под стрехата стои врабец, крие се от дъжда. Сложил Альоша пантофката пред врабчето. А то се зарадвало, зачикчирикало, явно съобщавало, че се е намерила царската пантофка. Духнал Есенният вятър и я прибрал в царския дворец.

Как се зарадвала царица Есен! Развеселила се, започнала да се смее. Нагласила се, обула любимите си пантофки и се завъртяла в танц. Върнала се отново топлата, златна есен.

През този сезон Альошка събрал много плодове и гъби. Явно царицата за пантофката му се отблагодарила.

Надежда Цыганкова 

Оглеждайте се по локвите, молим! :)